Първоначално е съществувал хотелът d’Angleterre останал в паметта на града с приемите, които се давали там. Въе вестниците от онова време са били описани баловете, които се провеждали в хотела, както и дамските тоалети, които са били прекрасни. Хотелът е настанявал най-вече англичани, които са идвали с официални мисии.

По-късно е построен, в началото на миналия век, хотел Реджина, превръщайки се в периода между двете войни в едно от най-популярните места за настаняване. Този път като собственик на хотела, се появява в някои документи Тейлър (Theiler). Строителните работи са наблюдавани внимателно от архитекта Даниел Ренар. Хотелът е имал сутерен, партер, два етажа и мансарда.

Мястото е разполагало с 21 стаи, всяка със самостоятелен санитарен възел. Общата площ е била 1650 квадратни метра, а за ползване  собствена земя от 935 квадратни метра. Елегантен и с красива лятна градина, хотелът е бил предпочитано място за кралските банкети. Сградата е изградена в еклектичен стил с елементи на Арт Нуво и неокласическата структура преобладава в главната фасада.

По време на комунизма името му е било променено на Интим. Хотелът принадлежи на братята Тома и Михаил Търпа,  който са го купили през 1923 г. от Георге Ефтимиу, банкер и собственик от Букурещ. През 1928г., след иск за делба, хотелът се възвръща на Тома Търпа. В ерата на комунизма е станал държавна собственост.

След 1990г., хотелът се придобива от две компании. През 1998г. наследниците са претендирали иск за хотела и след много процеси, през 2004г., двете наследнички, Анджела и Елизабета Търпа, и двете установени в Букурещ, са спечелили хотела, който е принадлежал на баща им. Хотелът остава затворен и се е разрушавал от ден на ден. Сградата разполага с мазе, партер, два етажа и мансарда, с 21 стаи със самостоятелен санитарен възел. Сградата разполага с декоративни елементи Арт Нуво, така както има и Казиното.

Хотелът става известен благодарение на Михай Еминеску, който пристига тук за 10 дни през юни 1882г. За неговия преходът на тези места напомня плоча, намираща се на фасадата на хотела, който не е приемал  туристи от 90-те години. Оттук Еминеску е писал на Вероника Микле.

С времето, имиджа на хотела е бил „опетнен“ от

един разказ, който успява да включи тази сграда в Топ 10 на Най-обитаваните от духове хотели в Румъния. Една съседка разказва как млада жена сирак, болна от левкемия е починала в една от хотелските стаи.Понеже не имала роднини, служителите на хотела са се заели с погребението, след това са съхранили нещата и в мазето. Но дълго време през нощите, нейните неща се появявали пред стаята, в която е живяла. Други казват, че духът може да е на  Михай Еминеску, който винаги е искал да види отново море с приятелката си. Затова фантомът се появява в летни нощи на терасата, където някога гледаше морето, правейки си планове за следващото посещение в Констанца, която е трябвало да направи заедно с Вероника Микле.