Храмът на Богинята майка – Кибела в Балчик е единственият открит и запазен елинистичен храм не само в България, но и на Балканите. Античният храм на “Понтийската Майка на боговете – Кибела” е открит през април 2007 година при строителни дейности на частен имот в крайбрежната зона на града.

През април 2007 г., при строителни работи в Балчик, багерът попада на правоъгълна антична сграда. Разкопките разкриват най-добре запазения досега храм на Кибела – Великата майка на боговете. Постройката е с площ 93,5 кв.м. и се отнася към интервала 280-260 г.пр.Хр.

В храма са открити 27 изцяло или почти изцяло запазени надписа и няколко по-малки фрагмента. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III в.пр.Хр. Най-късният текст е и единственият на латински език, датиран е в първата четвърт на IV в. Надпис от I в. информира за богато дарение, включващо посвещаване на статуи и релефи, украсяване на светилището и издигане на покрита колонада.

Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития, разграбени от готите, които две години по-рано се заселили в тези области в качеството им на римски федерати. Потвърждават го и най-късните монети, открити под пласт въглени и начупени керемиди в наоса. Върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този погром храмът не е възстановяван. През V или VI в. значителна част от сградата е разградена до нивото, на което е запазена до днес. През 544-545 г. храмът е ударен от морска вълна и го засипва земна маса, която се свлякла от североизтоок. Природното бедствие е запечатало плътно храма и подобно на древния Помпей го съхранило до наши дни.