усенската централна жп гара е най-голямата и най-красивата на Балканския полуостров, разказват съвременници на грандиозното й строителство. Заедно с Дунав-мост и стъклената будка в центъра на града тя е един от символите на крайдунавското пристанище през 50-те и 60-те години на миналия век и наравно с тях – най-често изобразяваната сграда на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка по подобие на гарата в Скопие.

В строителството на русенската гара участвали инженери, архитекти и строители от София, от „братските социалистически страни“, та дори от Италия. Тя е единствената в България триетажна жп гара, построена на две нива – пероните са на 4 м височина от входа, разположен на нивото на булеварда пред нея. Строежът й започнал, когато привършило грандиозното строителство на Дунав-мост от българи и румънци със средства от фонда на бившите социалистически страни. Ентусиазмът на тогавашните държавници навярно надминал очакванията им, защото от парите, събрани в СИВ за моста над Дунав, останала крупна сума, която била вложена в новото строителство на жп гара – Русе, разказват архитекти от онова време. Само за година и половина Централна гара – Русе, е завършена и през 1955 г. пусната в експлоатация с 3 перона и един допълнителен коловоз. Красива и величествена, сградата, израснала върху стария русенски пазар на животни и селскостопански стоки, е в типичен „сталинистки“ стил. За перспективите, които мостът над Дунав чертае, на града му била необходима и грандиозна международна гара. Като такава била построена новата тогава централна жп гара Русе с 34-метрова часовникова кула. Тя трябвало да се забелязва от всеки чужденец.