Църквата е построена между 1891 и 1896 година и има за храмово име Влизане в църквата на Божията майка.

Влизане на Божията майка в църквата  се празнува на 21 ноември.

Този празник е известен сред народа под наименованието Вовидения или Оведения.

Родителите на Божията майка са Свети Йоаким и Ана. Нямали деца, но с вяра в Господ, молят Бог да им дари честта да бъдат родители, като обещават, че ако имат дете, ще го заведат в храма и ще Му го дарят.

Един ангел им съобщава, че ще имат момиче, което ще кръстят Мария. Свети Йоаким и Ана не забравят за обещанието, направено пред Господ и три години след раждането на Божията майка завели дъщеря си в храма.

Тук е пресрещната от големия свещеник Захария, бащата на Свети Йоан Кръстител, който я завел в най-святата стая от това място, в Светая Светих, където стои до 15-годишна възраст.

Заведена е на това свято място, тъй като тя самата щяла да стане „Светица на Светците“ на Бог, подслон на Бог-Словото.

От нея, Необхватният, Вечният, щял да се въплъти, да стане съдържание в утробата й .

Измежду празниците, посветени на Божията майка, само „Благовещение“ има в основата си историческо събитие, записано в Светото писание (Лика I, 26-38).

За другите празници, каноническите евангелия не ни дават свидетелства, информацията идва от Светата традиция и от неканоническите евангелия (апокрифни).

Свещеникът професор Ене Бранище, потвърждава, че този празник се заражда през VI век. „На 20 ноември 543 година, Юстиниан построява в Йерусалим, до руините на храма, църква, посветена на Светата дева, която, за разлика от една по-стара, е наименована църквата  „новата“ Света Мария.

Според обичая, на втория ден след освещаването, тоест на 21 ноември, започва да се чества храмовото име (патрона на) църквата, тоест самата Света дева, честването е посветено на довеждането й в храма“.

На запад, празникът е приет от папа Григорий XI, който го чества за първи път през 1374 година, в Авиньон.