Църквата “Възнесение Господне” в Джурджу е конструирана през 1939 година, в памет на героите мъченици, загинали в Първата световна война.

Църквата “Възнесение Господне” в Джурджу има неокласическа архитектура, бидейки построена според известни проекти,  имитирайки структурата и формата на други култови паметници в страната,  построени със съшата цел – тази на почитане паметта  на героите, загинали за родината.

Рисунките в църквата “Възнесение Господне” в Джурджу са доста стари, но и от изключително художествено и религиозно значение.

Иконите на Света Богородица,но и тази, която символизира Възнесението на Господ  към небесата, са само няколко от иконографските творби от голямо значение. Вътрешността на Църквата “Възнесение Господне” в Джурджу е доста висока, като представлява широки аркади, с устойчива структура, добре оформени .

Църковната кула е доста висока, може би една от най-високите в целия град Джурджу.

Във вътрешността на църквата се намират мощите на Света Мъченица Сабина.

Света Мъченица Сабина е родена в Рим в края на  I век, и е дъщеря на много богат  благородник,занимаващ се с добив от мини, на име Херод. В подходящото време, родителите й я омъжват за млад благородник, на име Валентин, който имал владение на сенатор в Рим. Останала вдовица, много млада, Сабина, решава да не се омъжва повече. Прекарвейки дните си в луксозния си палат Авентино, на мястото където днес се намира църквата й, Сабина, купува робиня, девица, на име Серапиа. Дълго време, Сабина се държала остро със Серапиа, но тя понасяла всичко с радост и смирение. Виждайки смирението на Серапиа, Сабина я попитала как може да търпи без да се олаква. Тогава Серапиа й доверила, че е християнка и че Христос, Бог, й дава сили да понася всички трудности, клеветите и тежестта на работата. Пълните й с любов думи обърнали към доброто сърцето на Сабина, която поискала даопознае и тя тази религия. Тка те се оттеглят в един имот в район Умбрия, проповядвайки правата вяра на всички девици, жени и вдовици в този край.
В скоро време, префектът на мястото, на име Берило, научил и издал заповед Серапиа да бъде хваната и осъдена. Отказвайки силно да се жертва за боговете, Серапиа била измъчвана, като била удряна с пръти и е горено тялото й с факли, а най-накрая й отрязват главата близо до арката на Фаустино на 28 юли.

Сабина продължава да проповядва силно за Спасителя Христос, грижейки се за бедните, посещавайки болните, и влизайки в най-прочутите места, за да даде надежда на всички.
Дръзкото й поведение привлича вниманието на новия префект на име Елпидио, който изпраща да я арестуват и да я съдят пред него. Заплашва я , заповядвайки й да се откаже от християнските обичаи и да жертва идолите. Оставайки силна в изповядването на Спасителя Христос, префектът заповядва на  Св. Сабина да бъдат конфискувани всички имоти и богатства и да се отсече главата й пред очите на всички, при арката на Фаустино, на съшото място където била измъчвана Серапиа, прислужницата й. Това става през 126 година , в 29-ия ден на август.