Църквата „Мъчениците на Буковина” е осветена на 24 юни 2012 г. в присъствието на митрополита на Олтения, Негово Високопреосвещенство Ириней, Негово Преосвещенство епископ Никодим и епископа на Северин и Стрехаая, и епископа на Дева и Хунедоара, Негово Преосвещенство отец Гурие.

Основата на мястото на поклонение е поставена от Негово Преосвещенство свещеник Никодим, епископ на Северин и Стрехая на 31 юли 2006 г.

Изграждането на светия храм, вътрешното изографисване, подреждането на издълбани мебели, изпълнението на външните довършителни работи, покриването с медна ламарина, устройването на вътрешния двор, ограждането с каменна ограда и с метални ракли, са извършени между 2006-2010, с помощта на енориашите в село Лунка Банулуй, на други дарители, както и с подкрепата на Кметство Стрехаяl, Държавния секретариат за вероизповеданията и на г-н Фрънку Йон, с усилието и грижовното поведение на енорийския свещеник Петре Бирчяну.

Новата църква е натоварена с духовното управление на Св. Св. Петър и Павел, и Светите мъченици на Буковина.

Царуването на Константин Бранковяну започва под знака на възникването на Библията на румънски език през 1688 г. Поема ролята си на защитник на печата и училищата в Мунтения, но и в Трансилвания. Дава на Букурещ нова Царска Академия, превръщайки училището в Св. Сава в „обществен колеж за земляци и чужденци“ с с програма, подобна на институциите за висше образование. Носи от Истанбул Андрей, бъдещият митрополит Антим Ивирянул, под чието ръководство много книги ще бъдат отпечатани на румънски, гръцки, славянски, грузински и дори арабски език. Той основава няколко църкви и манастири, в това число: църквите в Полтодж и Могошоая, манастирите „Хурез” и „Брънковен”, Църквата „Св. Георге Ноу” в Букурещ, където почиват светите му мощи.

Тъй като е отказал да се отрече от християнската вяра, румънският владетел е обезглавен на 15 август 1714 г., точно в деня на своите 60 години, румънския. Същото наказание претърпяват и четиримата му синове, заедно със съветника Янаке.

Телата им са хвърлени в Босфора. Извадени са от няколко християни и са погребани тайно в манастир в Халки, в непосредствена близост до Цариград. През лятото на 1720 г., г-жа Мария (Марика) донася скришно останките на владетеля и ги погребва в църквата „Свети Георге Ноу” в Букурещ. Над гроба поставя камък, украсена само с орела на страната, без никакви надписи, а отгоре поставила сребърно кандило. Тръгвайки между другото и от надписа върху това кандило (от 12 юни 1720 г.), Вирджил Дръгичяну открива през 1914 г. гроба на воеводата.

На 15 август 1992, Константин Брънковяну със синовете си и със съветника Янаке са обявени за светци от румънската православна църква.