Църквата Света Троица е била дълго време известна като Червената църква, тъй като тя е построена от тухли и дълго време е функционирала неизмазана отвън.
Църквата е построена през 1647год. (1755год.) от Пан Паскал Вел Капитан, имайки формата на съд, възстановявена от Варлаам Кондикару. Паметник от 1853год. ни напомня за Михай Витязул, Матей Водъ, Раду В и Щефание Монакие. На мраморна плоча над входа е отбелязан факта, че „това свята църква е възстановена от дамата Стана и покойния Динкъ Михай Мога, през 1881 год.“. Това възстановяване е променило формата на църквата, от тази на кораб във формата на кръст, с площ от 130 квадратни метра, височина 9 м, а височината на кулата е 16 м.
Цялата история на църквата откриваме в надписа от дясно на входа, който гласи „С волята на Отца, с помощта на Сина, с работата на Святия Дух, се построила от основи тази свята и божествена църква, посветена на „Светата Троица“ в годината на спасението 1646год., от Пан Паскал Капитан.
В 1881-1882 год. е възстановен от госпожа Стана, съпруга на починалия Динкъ Михаил Мога, придавайки и се форма на кръст, когато отново е изографисана с маслена техника от Михалча Драгомиреску в Букурещ.
Ремонтирани са рисунките през 1937 г., от художника Величи от Турну Северин, като тогава също са направени орнаментите, отново с маслена техника.“
Оригиналната картина на църквата е направена във възрожденски стил от Михалаке Драгомиреску, ученик на великия художник Г.Тътъръску през 1871 г., така както може да се прочете в един от ъглите на сцената с Носенето на Светия кръст.
Вляво от влизането, в притвора се намира портрет на Епископ Йосиф на Ръмник, а в дясно портретите на реставраторката Стана Динкъ Мога, Епископ Герасим на Ръмник и на Свещеник Димитрие Кокону, като последните две са направени при реставрацията от 1998 г. Това е годината, когато към църквата е била построена в продължение една веранда, където са поставени свещниците със свещи, което помага за защита на картината. Около църквата са няколко гробове, но с ограничението на земята за строителството на жилищни сгради, е запазен само един Свети, на който е написано: „Тук почиват Андрю и съпругата му Константина – 1866 год.“.
Първият документално свидетество на Каракал е в харта, от 17 ноември (XI) в 1538г.
Намиращ се в полето на Романациу, Каракал е пълен с мощи, които доказват, пребиваването на тази земя, още от предисторията. Археологическите находки свидетелстват за времето на палеолита, неолита и бронзовата епоха. Намира се между руините на римската крепост Ромула (ком. Реска, северно от Каракал) и на града Сукидава (Корабия).
