Паметникът Църква на енория Фръцещ от област Джурджу празнува храмовото си име на празника на Света Мъченица Екатерина.

Светилището е издигнато след Войната за независимост на Румъния и е осветено през 1980 година.

Всяка година, при празнуване на храмовото име, присъстващите вярващи имат възможност да се преклонят пред части от мощите на Света Великомъченица Екатерина, които са дарени на светото място в село Фръцещ от Предстоятеля на Епархия Джурджу през 2008 година. От получаването на светите мощи , селото е пазено от много злини, а в енорията е имало много духовен напредък.

Фръцещ е сбор от села (комуна) в област Джурджу, Мунтения, Румъния, формиран от селата Четатя, Фръцещ и Ремус.

Селото се намира в южната част на областта, на север от община Джурджу. Пресича се от Национален път DN5, който свързва Джурджу с Букурещ, както и от национален път DN5B, който свързва Джурджи с Гимпац. От там минават и железопътните линии Букурещ-Джурджу (която се обслужва на гара Фръцещ) и  Виделе-Джурджу (която се обслужва от  спирка  Бълъноайа и от спирката за пътници  Четатя).

Според преброяването на населението, правено през 2011 година, населението на комуна Фръцщ е  5.361 жители, има спад в сравнение с предходното преброяване от 2002 година, когато са регистрирани 5.616 жители. По-голямата част от населението са румънци(88,4%), с малцинство роми (5,45%). За 6,08% от населението, етническата принадлежност не е известна. От гледна точка на вероизповеданията, по-голямата част са православни християни (91,62%), с малцинство от адвентисти  от седмия ден (1,59%). За 6,08% от населението, не е известно към коя религия принадлежат.

В края на  XIX век, комуната е била част от нетния марж на област Влашка и е била формирана само от основното селище, с 2011 жители. В комуната е имало жърква и смесено училище, а основни собственици били наследниците на госпожа Момулу.[7] По онова време, на днешната територия на комуната е функционирала в същите граници и комуната Бълъноайа, със селата Бълъноайа, Кошовен, Назъру, Ончещ, Турбату, Кантемир и Руйка, имащи общо 2130 жители; съществували и тук (в Бълъноайа, Турбату, Ончещ и Кантемир).

Годишникът Шочек от 1925 година документира комуна Фръцещ в рамките на Кълугърен на същата област, че има 2540 жители в селата Дайа и Фръцещ; а комуната Бълъноайа в район Дунав, с 2350 жители в селата Бълану, Бълъноайа, Ончещ и Турбату. През  1931 година, се появява и комуната Ремус със селото Ремус, като крейградска комуна на населената комуна Джурджу, а комуната Бълъноайа остава със селата Бълъноайа и Турбату и става и тя крайградска комуна на Джурджу.През 1950 година, комуните Ремус, Фръцещ и Бълъноайа (сега наричаща се Турбату) са включени в региона на град Джурджу от Букурещки рейон. Селото и комуната Турбату приемат през 1964 година  името Четатя.

В комуната има 5 конструкции, класифицирани като архитектурни паметници: църквата „Свети Апостоли Петър и Павел” и „Успение на Света Богородица” (1864) в село Четатя; руините на църквата от Силище (от преди 1791 година); Къща Марин Попеску (1840), днес музей на селото; къща Марин Слъвуйка (1850); и църквата „Света Екатерина” (1880), последните четири се намират в село Фръцещ.