Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Слатина е издигната в западната част на общината, в квартал Гръдище, през 1796 годиан, по време на управлението на Александру Ипсиланти, с благословията на Митрополит Григорий. Тя е изографисана през 1824 и поправяна постепенно през 1824, 1876, 1923, 1951 години. Според писанието, през 1984-1985 година се реставрират рисунките – оригиналните фрески.
Александру Водъ Ипсиланти е управител на Цара Ромъняска между 15 септември 1774 – февруари 1782 и август 1796 – декември 1797 и в Молдова между декември 1786 – 19 април 1788.
Произхожда от гръцко семейство от Константинопол, което се установява в страната и има афинитет към румънските боляри. Преди да получи управлението, е драгоман на Портата. Бил е много начетен човек и желаел реформи.
Първата инвестиция става против волята на мунтенските боляри, които според един холандски документ от 3 ноември 1774 година, избират „като техен управител Щефан Прасковяну”. Съставя нов управителен съвет, съставен почти изцяло от земни боляри, в който е включен и Щефан Прасковяну. Изключение правила титлата губернатор, дадена на един гръцки приятел, но и тя, към края на управлението е дадена на Йенъкицъ Въкъреску. Избавя манастирите от много данъци и им налага само една такса за поддържане на училищата. Взима за изплащане от управата пощенските коне, които до тогава трябвало да бъдат поддържани от жителите. Определя капитани за пазене на границите и на обществения ред. Организира трибунали, отпечатва на румънски взик книга със закони, подготвя книга, в която да се отбелязват всички протоколи на съдебните решения и документите от процесите. Племенник е на Константин Псиолу, грък, доведен в Молдова от Григорий II Гика към 1736 година и е обявен за управител по настояване на Тугут.
По време на краткото му управление на Молдова, еничарите изпратени да пазят границите от руснаци, атакуват Яш, който ограбват; еничарите атакуват и годподарския палат, от където едва са отблъснати, ограбват селата, от където взимат много говеда. След това, Ипсиланти се оставя да бъде заловен от австрийците.
През второто управление на Цара Ромъняска е бил лаком. Загубва трона заради намесите на адмирал Кючук Хюсеин, който, трябвало да се бие срещу Пазваноглу, иска на мястото на стария Ипсиланти да бъде назначен Константин Ханджерли.
Ипсиланти отпечатва през 1780 година наръчник с правила, съставен според византийските закони и по земен обичай. Така е , например, разпореждането момичето да няма право на наследство след смъртта на родителите, ако й е дадена зестра. Друго разпореждане предвижда само момчетата да получават наследство, от което идва името на семейството, докато момичетата да идват само при подялбата на други наследства. Наръчника на Ипсиланти представлява прогрес, тъй като е граждански закон, а не само църковен или наказателен, както са били правилата на Матей Басараб и Василе Лупу. Пак Ипсиланти основава в Букурещ три трибунала като право на апел към Дивана на управителя.