Църквата „Свети Георги“ се намира в южната и най-висока част на с. Орешец, в непосредствена близост с гората, покриваща северните дипли на Столова планина.
Според местни предания църквата е построена в началото на XIX в. върху основите на по-стар храм. Има и легенда за възникването на църквата, която гласи така: „Едно козарче е загубило козата си във гъста растителност. След дълго търсене я намира до извор до които се била окозила.мястото им се видяло благословено, тогава много хора от други села се преселили и там построили своя храм.“
Днес, споменатият извор все още седи, като е направена чешма, и отново според легендата, водата която тече от тази чешма извира от дълбините на Балкана и е светена. В близост до църквата има изход на пещера, която не е единствена във този район, много е вероятно да е свързана и със други пещери от околностите. Тук през пролетта стичащата се вода от планината изчезва под земята до камбанарията на църквата.
През 1973г. орешецката църква „Св. Георги“ е обявена за паметник на културата от местно значение. По времето на комунизма храмът е превърнат от местни жители в обор. Съдбата на тези хора, осквернили святото място, е жестока. Единият от тях скоро заболява от рак и умира, а синът на другия загива при катастрофа. Последвали години на забвение за храма, започнал постепенно да се руши, за стигне в изключително окаяното си състояние, в каквото се е намирал до съвсем скоро. Но благодарение на благородната инициатива подета от местните жители, които създали и ново църковно настоятелство, през последните години светинята възкръсва за нов живот.
В архитектурно отношение църквата представлява еднокорабна и едноапсидна сграда, с притвор от запад. Апсидата е полукръгла отвън и отвътре, и доста дълбока, което е характерно за църквите от Северозападна България. Полуцилиндричният ѝ свод се е пропукал и ремонтът му не търпи отлагане. Църквата е покрита с трискатен покрив с керемиди. Градежът на постройката е масивен, зидарията е от варовикови блокове споени с хоросан. Северната стена е укрепена с три контрафорса.
Вътрешността на храма е покрита със стенописи, част от които доста повредени. Зографията е изпълнена през 1866 г. от тревненски майстори, това се разбира от надписа над лявата входна врата. В надписа са изброени и имената на зографите, като между тя се среща името на Витан Георгюв Николов (1850-1916 г.), внук на папа Витан – основател на Тревнеската художествена школа. Наред със зографите се разчита и информация за майстора-строител Велко Кр. Йованов от българското с. Ябланица, Дебърско, същият е направил звънарницата и дюшемето.
Живописта е доста колоритна (цветовете са ярки, преобладава турското синьо), а на фигурите е придадена живост. Сцените със Христа не са подредени хронологично, самият Христос е във цял ръст, несъразмерен, а при „Рождеството“ има изрисувани магаренца и крава, което показва не само реализъм, типичен и търсен за онези времена, но и наивност, чистосърдечност в изображението на библейските стени. В зенита на свода е изрисуван Христос Вседържител, обкръжен от медальони с Апостолите. Композициите на свода, заедно с Бог Саваот, оформят шестоъгълна звезда. Впечатляващи, контрастиращи на фона на другите стенописи, са изображенията на слънцето (на северната стена) и на луната (на южната стена), които са изписани с ярки цветове и са ориентирани на изток. Те олицетворяват вярванията на дохристиянския свят.
Иконостасът на храма е дърворезбен, но за жалост нито една от оригиналните икони не е запазена, всичко е било заграбено. Това което е оцеляло е разпятието (венчилка), в най-горната част на олтарната преграда и цокъла с каноничните изображения на старозаветни сцени с Адам и Ева.
Църковният комплекс, който освен храма, включва и камбанария, останки от някогашното килийно училище и гробище, е ограден със зид от варовикови камъни.
