Църквата Успение Богородично се намира в централната зона, тя е най-просторната от всички църкви в Каракал. Според надписа на входа е „построена от основаването през 1839 година, възстановена е радикално и осветена на 27 май (Възнесение Господне) 1910 година, през XLIV-ата година от славното царуване на М.С. Румънският крал Карол I и във II-та година на йерархия на П.С. Епископ на Ръмник на Нов Северин Д.Д. Генадий. Необходимият фонд бе даден от енориашите и от чест. Кметството на Каракал, от чест. Съветът на Окръг Романаци, от починалите Шербан Жиану, К. Поройняну, Д. Гуран, Динка Попеску, И. Атанасиу и Г. Рошка-Балш“.
Портретите на някои от тях, облечени в богати костюми, са налични по стените на верандата, изработени в масло, от сръчната ръка на художник, чието име остава неизвестно. В пространството на верандата на църквата, до възстановяването през 1910 година, когато църквата е била възстановена и преосветена, са били покрити с каменни плочи гробовете на онези, които са били Костаке Жиану-иконом, Амза Жиану- иконом и Янку Жиану-шатрар. По повод на ремонтите, плочите и гробовете на Костаке и Амза са вградени в стената на фасадата на двете страни на входната веранда, а на Янку Жиану – в южната стена на църквата.
Истински архитектурен паметник, църквата има формата на кръст, построена е в гръцки стил, разполага с три кули, а орнаментите са вдъхновени от Ренесанса. Църквата има веранда с високи колони, поддържащи трилобитните сводове, и се охранява от двете страни с две кули, построени между 1908-1910 година. Външната декорация е проста, състояща се от среден пояс, заобикалящ църквата и корниз в стил с геометрични елементи под купола на покрива. Прозорците са тесни, много високи и са снабдени с витражи, закрепени в метални рамки. На мястото в предната част на църквата просъществува до 1910 година висока кула, известна като Кулата часовник, защото в нея е имало голям часовник с три циферблата.
Оригиналната картина на църквата вече не се пази, покрита е по време на ремонт през 1910 година. Възстановена е между 1947-1948 година с модернистична ориентация с някои наклонности към византийския стил на художника Табаку. Специално внимание изискват интериорните мебели, направени между 1907-1910 година, от художника Щефан Малчю от Олт, известен в изкуството по дървообработване. Ръчно изработената дъбова декоративна преграда зад олтара е истинско произведение на изкуството, орнаментите на пейките, креслата, рамките за иконите с посребрени рамки, художникът използва мотиви от народното творчество на дърворезбарите.
Повечето от съдовете в църквата са дарение от семейството на Жиени, носейки различни надписи на кирилица през първата половина на ХIХ век, с имената на основателите и дарителите.
През 2006 година, по инициатива на Асоциацията на бившите политически затворници, в дъщерния окръг Олт, в двора на църквата е издигнат мемориален кръст.
