Църквата „Успение Богородично” в Радован е построена през XVIII век, като е включена в списъка на историческите паметници на окръг Долж.

Успение Богородично е празник в памет на деня, в който Дева Мария умира. Той се чества от православните християни и от католиците всяка година на 15 август. Този празник е известен сред народа и като Успение (славянски термин) или Голяма Богородица.

За Успение Богородично не разполагаме с информация в Светото Евангелие, а само в традицията на Църквата. Според тази традиция, Богородица е била известена от ангел за изместването й от този живот.

Същата традиция казва, че апостолите, които в този момент били в различни части на света, били доведени на облаците, за да присъстват на това събитие. По божествен промисъл, апостол Тома не присъства на погребението, пристигайки три дни по-късно. Поискал да се отвори гроба й, за да целуне ръцете й, но влизайки в гроба, го намера празен. Този гроб е открит в Ерусалим, въпреки че има хора, които твърдят, че Мария е починала в Ефес, където прекарва много години след Възнесението Господне.

Православната църква твърди, че Дева Мария е родена с първородния грях и получава прошка за този грях, когато се съгласява да роди Христос.

Успение Богородично е най-старият празник, посветен на Дева Мария, въпреки че доказателства за нейното съществуване имаме едва от пети век, когато култът към Богородица започва да се развива много, особено след Четвъртия вселенски събор, събор, който решава, че Богородица е майка на Бога, като култът към него познава отсега голямо развитие. В пети век, празнуването на Успение Богородично съществува със сигурност в Сирия, бидейки споменат в документи, датиращи от този век.

През VI век празникът е споменат и на Запад, за първи път при Свети Григорий, епископ на Тур (593 или 594), с разликата, че там Успение Богородично се отбелязва на различни дати според източната традиция, на 18 януари, а в някои части на 15 януари. Изглежда, че генерализирането на празника Успение Богородично на Изток се дължи на византийския император Морис (528-603), който възстановеява Църквата „Богородица” в Гетсимания и който окончателно фиксира датата на празнуването на 15 август.

На Запад, празникът е генерализиран малко по-късно от папа Теодор I (642-649), който бил от Ерусалим, и който наложил 15 август като дата за отбелязване на Успение Богородично като на Изток.

Само християните в Галия и египетските копти празнуват Светото Успение Богородично и до днес на старата дата, т.е. на 18 януари.