През 1933 година, когато градът Дробета отпразнува своите 100 години от съществуването си, неговите верници са посещавали само три съществуващи църкви: Църквата Майоряса в центъра, с храма на „Успение Богородично“; в северната част – Църквата „Св. Думитру“, с гробище параклис, а на запад е Църквата „Греческу“, с храма „Св. Йоан Кръстител“.

Разширяването на жилищната зона на града на изток, към селото Бановица, надарени с църквата в очакване на Парохията в Чернеци, старо жилище в окръга, въпросът за създаване на нова парохия за вярващите в източната част на град Дробета Турну Северин, чрез създаване на нова парохия в църквата в село Бановица и новосъздадената парохия приема името „Свети Георги Бановица“, с църква гробище, с параклиса „Свети Димитър“.

Голямото разстояние от 2 км и недостъпния път, по който вярващите трябва да минат, за да стигнат до енорийската църква на селото Бановица, правят да бъде въпрос на изграждане на нов храм в църквата в източната част на града. Така е положен основният камък на църквата „Св. Великомъченик Георги“, но за разлика от село Бановица, църквата се нарича „Църква Св. Георги Нови“ или „Новата църква“.

Тази монументална църква чрез конструкция, кована артистично чрез архитектура, с форма на кръстачка с три кули, изразява византийския стил в съчетание с румънски елементи.

Планът на строителството, който е изготвен от архитекта Свети Епископ на Ръмник, И. Атанасеску, и коригиран от архитекта на Светата патриаршия, Д. Берекет, е била въведена през 1936 година. Църквата с параклис на „Св. Георги“ или „Новата църква“, е построена от тухла, камък и бетон, които да дадат устойчивост и здравина, построени върху земя, където не е била застроявана църква.

Крайъгълният камък е положен през 1936 година и до 1938 година строителството е достигнало рамката над прозорците, които са останали незавършени. Работата е била прекъсната и продължава до 1942 година. В продължение на 10 години, т.е. до 1952 година, е завършен строежа, сградата е боядисана в червено и е била покрита с желязо.

От 1953 година продължава работата по мазилката на интериора и екстериора, рисувана е и е оборудвана с необходимите мебели, готова за освещаване. Църквата е осветена в деня на 5 октомври 1958 година.

При влизането в църквата, в дясно са портретите на съпрузите Георге и Домника Гергинеску, като тези, които са допринесли значително за финансиране по завършването на строителните работи в църквата.

Живописта във форма на византийския стил е изпълнена от художника Емил Ивънеску в Куртя де Арджеш, в периода 1957-1958 година.

Мебелите, в които превъзхожда иконостаса, са изработени от липово дърво, по подобие на тези в Манастира Тисмана, трона на епископа, художествената скулптура от естествен дъб, са били направени в къщата от Светите Патриарси от Плумбуита-Букурещ. Също там са били изработени и пейките за певци, катедрите за вярващи, иконостасите и аналоя, всички направени с голямо майсторство.

Тази църква е надарена още със сребърни свещници, наредени на Светата маса в олатара и на голямата камбанария, поставена в дясно от църквата, закупена от православния параклис Ада-Калех.