Църквата „Свети Йоан Кръстител” носи на местната природа елемент на трезвеност и връщане към историята. За разлика от всички други църкви в града, построени от допринасящи енориаши или с помощта на спонсори, при тази църква земята и целият разход за изграждане и оборудване с необходимите неща, са поети от основателя й, Алексе Попеску и съпругата му Мария (от тук и наименованието, под което е известна сред енориашите и се предава от поколение на поколение – Църква „Алексе”).

Камъкът в основата на църквата е положен на 23 април 1884 г., а сградата е готова на 14 октомври 1886 г., когато е и осветена от Негово Високопреосвещенство Митрополит Калиник Миклеску на Унгровлахия.

През 1932 г., от църковните фондове ще се извършат ремонти както вътре, така и отвън. През 1965 г. са извършени основни ремонти на вътрешната и външната мазилка, включително покривът отново и измиване и възстановяване на картините. След земетресението през 1977 г. са извършени интериорни и екстериорни работи.

Църквата няма камбанария, двете камбани са поставени в един от кулите. Свещеното място на поклонение е рализирано извършва по плана и формата на цървата „Св. Параскива” в Бръила, с изключение на това, че на големия купол има кръстове наоколо. Има конфигурацията на кораб с дължина 32 м и ширина 14 м, в съчетание на византийски и готически стил, разполага с каменни основи, стените са тухлени и покрити с ламарина. Притежава три големи купола: два отпред на притвора и един отзад на наоса, върху които са монтирани три големи железни кръста. В един от куполите отпред са монтирани двете камбани: едната 125 кг и другата 500 кг. Общо, на покрива на църквата има 13 кръстове.

Изографисването на църквата е изпълнено в реалистичен стил, от художника Дем Деметреску-Бузъу, през 1886 г. През 1943 г., изображенията са измити и ретуширани от художника Темистокле Григореску. През 2005 г. изображенията са възстановени от художника Коман Доринел от Роман, окр. Нямц.

Енорията извършва няколко социални програми, както следва: семейства в нужда от енорията получават помощ, състояща се от храна, дрехи и лекарства, допринася месечно от собствените си средства за стипендии на студенти семинаристи и подкрепя един семинарист. В рамките на енорията се реализира постоянно програмата „Христос споделен на децата”. Енорията има функционална библиотека, но също така и предмети с художествена и наследствена стойност.