Църквата е построена през 1845 година и има за храмово име Свети Николай.
С течение на времето са правени ремонти на църквата, през: 1934, 1965 и 1992 година.
През 2008, по инициатива на енорийския свещеник Гаррила Костел и помощник-свещеника Катана Чиприан са реставрирани изцяло вътрешните рисунки от художника Мунтяну Теодор, а през 2009 година е оправен покрива и външната мазилка. За тези промени допринасят енориашите и семейство Стоян.
Повторното освещаване е направено на 18 април 2010 от Н.В.П. Митрополит Д-р Ириней, протопоп на мястото е свещеник Първу Корнел, заедно със свещенически синод.
За Бъйлещ
Първите археологически открития, които доказват населяването на града, датират от периода 680-1025 година.
Като име на населеното място, Бъйлещ, идва от името „Бъила“, главен род на овчари. Бъила, заедно със своите хора, направили престой за зимуване, години наред, в тази зона, и така се появило село Бъйлещ.
Първото документално свидетелство от 4 януари 1536 от времето на управлението на Раду Паисие, припомня, че Бъйлещ съществува още от времето на владетеля Мирча чел Бътрън (1386-1418).
Бидейки доста позната местност заради седмичните търгове или годишните панаири, заради големия брой жители, Бъйлещ се открива в картографски документи от онова време, каквато е картата, направена през 1718 от Антон Мария дел Киаро.
На 14 (26) септември 1828 година, в Бъйлещ, се състои важна битка между турците (26.000 войници и 30 оръдия), които са окупирали селото, и руските войски, водени от генерал Фридрих Каспар фон Гайсмар (4.500 войници и 14 оръдия), заедно с които се бие и един отряд от 1200 пандури, след битката, турците са изгонени. В новото село, на днешното огнище, се създава „Слобозия Бъйлещ“, където новодошлите да се установят тук получавали 800 квадратни клафтера място за къща и освобождаване от определени задължения за три години. Ако през 1829 година Бъйлещ имал 99 семейства, през 1831 година имал 507 семейства, между които 286 чужденци и по-голямата част румънци и много малко българи, а през 1838 имал 590 семейства, от които са останали само 169 семейства от чужденци, които си тръгнали след изтичането на привилегиите.
След румънско-руско-турската война от 1877 година, която довежда до спечелване на независимостта на Румъния, Бъйлещ, заради позицията си, играе стратегическа роля, изключително важна, а неговите жители допринасят изцяло за поддържане на военните единици, които стояли тук като резерви или били в движение.
Бурната 1907 година, която представлява апогей на борбата на румънските селяни за социални права, представлява мъчителен опит за Бъйлещ.Тук въстаниците удържат 5 дни силите за репресия, а потушаването на въстанието е било жестоко: 42 убити, над 100 ранени, над 300 арестувани, а село Бъйлещ е бомбардирано от оръдията на армията.
На 3 май 1921 година селската комуна Бъйлещ (през онзи период била най-голямата селска комуна в страната) става градска комуна.
През Първата световна война се жертват на бойното поле за обединение на рода 156 жители на Бъйлещ.
И във Втората световна война, жителите на Бъйлещ присъстват където загиват 108 човека.
На 4 юли 2001 година Бъйлещ е обявен за община.
