Църквата Св. Атанасий се намира в село Арбанаси, община Велико Търново. Датирана е като възрожденска. Църквата представлява каменна постройка. Иконографската програма на храма е опростена и лесна за възприемане. В двора на църквата се намира параклиса Св. Харалампий. Църквата е един от символите на село Арбанаси.
Представлява масивно изградена каменна постройка, покрита с двускатен покрив и размери: 18,35 х 10,64 м. Надлъжните стени са плътни, известна раздвиженост им придават малките прозоречни отвори. По-пластично е решението на западната фасада. На нея са оформени два засводени входни отвора, над които има отстъпи, завършващи със заострени арки. Триарков мотив от плитки псевдоконструктивни ниши обрамчва входа към същинската църква.
В композиционно отношение храмът се състои от олтар, наос и притвор разположени по оста изток-запад и параклис “Св. Харалампий” от юг. Наосът на църквата е еднопространствен, на изток завършва с полукръгла апсида. В олтарното пространство е разположена каменна олтарна маса поставена върху призматичен фундамент. На източната стена са оформени дълбока проскомидийна ниша и мивка за измиване на църковна утвар. Непосредствено до тях се намира малка правоъгълна ниша, в която е изписан гербът на Вселенската патриаршия – двуглавия орел. Наосът се съобщава с притвора чрез вход, затварящ се с двукрила дървена врата. Засводяването на тези части от храма е масивно, като полуцилиндричния свод се носи от аркови пояси.
Параклисът е еднопространствен, апсидата му е редуцирана до плитка сводеста ниша. В североизточния ъгъл на олтарната част е оформена мивка за измиване на църковна утвар. Параклисът и преддверието му са покрити с дъсчен таван прикован към гредоред.
Храмът е издигнат през 30-те години на XVII в. Зографията на църквата е завършена през 1667 г. според ктиторския надпис разположен в наоса. В него са упоменати имената на дарителите – архонт кир Мано и съпругата му Василиси, кир Василиос и съпругата му Деспо, и архиерействащия по това време митрополит Герасим II Какавелас.
Иконографската програма на храма “Св. Атанасий” е опростена и достъпна за възприятие. Традиционно е иконографското решение на олтарното пространство. Апсидната конха е заета от мащабно изображение на св. Богоридица Платитера. Под нея представена композицията “Поклонение на жертвата”. От двете и страни са изображенията на църковните отци-литургисти – св. Василий Велики,св. Григорий Богослов, св. Атанасий Александрийски и др. В първия регистър на южната стена са представени изображенията на св. Модест, св. Спиридон, св. Ахил, св. Антипа и др. Над тях по цялото протежение на стените на олтара и наоса преминава фриз с бюстови изображения на светци. Върху северната стена на наоса в 14 сцени е развит цикълът на Христовите страдания: “Умиване на нозите”, “Тайната вечеря”, Целувката на Йуда”, “Носене на кръста”, “Разпятие” и др. Цикълът на Великите празници е разположен върху южната стена. Представени са сцените “Сретение”, “Кръщение”, “Преображение”, “Възкресението на Лазар и “Влизане в Йерусалим”. Западната стена на наоса е заета от голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете страни тя е фланкирана от по-малките по мащаб сцени: “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Върху свода се извисяват внушителните изображения на “Христос Пантократор”, “Новозаветна Троица” и “Христос Емануил”.
Иконографската програма на притвора е посветена на култа към Божията майка. Изобразена е на свода като “Кехаритомени” – (изобразителна интерпретация на църковното песнопение “О тебе радуется) тя дава облик на украсата на стените, където в в 24 сцени е развит пълния цикъл на Богородичния акатист. Върху източната стена над вратата към наоса е изписан патронът на църквата – св. Атанасий Александрийски. В тази част от храма широко е застъпено присъствието на изображения на жени-светици – св. Петка, св. Марина, св. Анастасия, св. Екатерина, св. Ирина и др.
Стенописването на параклиса “Св. Харалампий” е завършено през 1726 г. Нейни автори са тревненските зографи Цоню и Недю. В апсидата те са нарисували “Св Богородица Ширшая небес”, под нея – “Поклонение на жертвата”. Върху южната стена са представени изображенията на св. Григорий, св. Никола, св. Атанасий” и св. Спиридон, а срещу тях – дяконите св. Роман и св. Стефан. В западната част на северната стена е разгъната темата “Страшния съд” със своите традиционни сюжетни детайли. До нея са композицията “Дейсис” и фигурите на св. св. Константин и Елена.
