Храм “Свети Николай Мирликийски Чудотворец” е единственият паметник от Възраждането с национално значение в Плевен. На мястото на днешния храм през XIII век бил построен малък параклис от дубровнишките търговци, които често посещавали Плевен.
Към края на XIV век татари, еничари и кърджалии неколкократно го опожарявали и ограбвали. През 1699 г. плевенчани с много усилия успели да получат султански ферман, с който им било разрешено храмът да бъде възстановен и на 18 октомври 1834 г. той е бил открит. Така храм “Свети Николай” се превърнал в център на борбата за църковна и национална независимост. Тук е намирал убежище Софроний Врачански, гонен от турци и гърци.
Храмът е типична трикорабна базилика, характерна за нашето Възраждане. В източната му част е разположен иконостас, изработен от майстор Петър и двама чираци от Тревненската школа. Дърворезбата на иконостаса, владишкият трон и амвонът са изработени през периода 1843-1845 г.
Ценно сведение за авторството на иконите и иконостаса получаваме от кондиката на храма, която е в Националната библиотека “Св.Св.Кирил и Методий” в София. Според тези сведения иконите в по-голямата си част са дело на Димитър Зограф, чиято колекция е една от най-богатите и включва 68 икони, а останалите са рисувани от представители на самоковската школа. По стените, сводовете и арките за по-добра акустика са вградени 462 броя глинени гърнета.