Това е най – старият храм в града и околията, съграден в края на XV век. Външно архитектурата на храма е скромна и непретенциозна, а вътрешността му – богато украсена. Стенописите и дърворезбите , направени през периода 1806 – 1818 г. са с голяма художествена стойност.
Храмът е строителен, художествен и исторически. паметник културата с национално значение.
Първата светиня на Елена е старата църква “Свети Никола”. Тя съществувала преди началото на ХVІ век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, “печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица” е записано: “Книгата се подарява на храма на църквата “Свети Никола” в 1518 година от някой си Пера”. Още тогава храмът е книжовно хранилище- мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване.
Храмът “Свети Никола” бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. В тях напирало желанието за човешко общуване край Божия храм.
“След като запалели по свещ на своите светци-покровители, селяните разтваряли козиняви дисаги и нареждали големите тумбести кошници около църквата. Всеки носел по нещо за продан и търсил да купи ония стоки, от които лично той и семейството му имали нужда”.
Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-панаири, които ставали три пъти в годината и траели по три дни. На тях пристигали и търговци от големите градове.
На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата “Свети Никола” била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителят. Обновена е в сегашния си вид през 1804 г. със средства на по-заможни граждани и труда на населението. Ръководил строежа хаджи Иван Кисьов, внук на поп Петко Шейтана, който се явил в Цариград пред султанската майка със зелени класове в калмукан и издействал да бъде освободен Еленския край от данък житнина. Научил, че търновският управител ще нареди проверка дали еленчани строят църква без разрешение, хаджи Иван Кисьов разпоредил в една нощ да измажат стените с вар, размесена с дървени въглища, за да изглежда стара и опушена. Хаджи Иван посрещнал любезно пратениците, дал им по 30 златни рубета, посочил им сградата и казал: “Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман”.
Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените й са каменни и дебели 1 м., прозорчетата- с железни решетки, а това на олтара- като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо и тежък, специално правен бравен механизъм. Покрита е с тежки каменни плочи. Църквата била осветена на Благовещение- 25 март 1805 година.
Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от “Дойно йерея” разказва, че храмът е издигнат из основи, след като е бил изгорен от “агарянских татех” (агарянски разбойници). Поп Дойно Граматик е отбелязал имената на 12 ктитори, между които Стоян Михалюв- бащата на Иларион Макариополски.
Тежка е загубата от изгорелите пергаментни исторически ръкописи от книжовната съкровищница. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги.
Църквата “Свети Никола” е изографисана изцяло от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Болерци, които завършили работата си през 1817-1818 година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Тук се намират образите на светите Методий Моравски, Георги Софийски Нови, Сава Сръбски и образът на Свети Климент Охридски, който е един от редките в България и Република Македония и има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният иконостас и владишкият трон в църквата.
През 1966 година храмът е конструктивно укрепен. При провеждането на реставрационните работи по стенописите на църквата над северната врата е открита вградена каменна плоча с хубав релефен образ на патрона на храма Свети Никола. През есента на 1987 година църквата е окончателно реставрирана и експонирана за посещение.