Св. св. Петър и Павел“ е средновековна църква в Никопол. Според ФеликсКаниц е посветенана Христовите апостоли Петър и Павел. Местните хора я наричат „Манастирчето“.
Църквата е проучена за пръв път през 1871 г., от Феликс Каниц. Тогава в нея вече отдавна не се служело и тя се намирала в двора на една турска къща. Каниц чул предание, че някога била катедрален храм на никополските католици (павликяни). Той споменава две малки кули-звънарници над черковния притвор; една от тях се вижда и на направена от него акварелна рисунка. Когато Георге Балш (1868-1934) на свой ред изследва църквата през 1914 г., притворът ѝ е вече рухнал. През 1927 г. зданието е обявено за народна старина; сега то е паметник на културата от национално значение.
Сградата е с малки размери: 10 х 7 метра. Входът ѝ е откъм южната страна на притвора. Корабът (наосът) отвътре е кръстовиден, с една олтарна апсида. Високият купол се издига право над вътрешните ъгли на кръста. Тесният притвор по-рано е бил двуетажен. Отвън стените имат слепи арки с декоративна зидария от тухли и бял камък. Съдейки по стила на тази украса, храмът датира от XIV в. Това го прави едно от най-важните запазени произведения на средновековното българско строителство.
В своето „Описание на северна България“ от 1659 г. Филип Станиславов разказва, че по негово време в Никопол нямало католическа черква, а православните храмове били четири. Той обаче не уточнява имената им.