В Килифарево има две църкви – „Св. Арахангел Михаил“ и „Св. Богородица“ („Успение пресветия Богородици“). Едната се намира в Горната махала – Църква “ Св. Арахангел Михаил”, която образува и нейната отделна „енория“, а другата е енорийската църква в „Долната махала“ – Църква “Успение Пресветия Богородици”.
След опожаряването на храма „Св. Арахангел Михаил“, през същата 1518 г., към тогавашния долен източен край на селото, килифаревчени построили ниска малка дървена църквичка и я нарекли „Успение Пресветия Богородици“ („Св. Богородица“).
През 1835 г. тя била съборена и на нейното място местните майстори зидари за едно лято издигнали и покрили сградата на сегашната църква в „Долната махала“, наречена „Св. Богородица“. Над вратата й е отбелязана годината на строежа – 1835 г. На външната част на източната стена на апсидата (олтара) над сляпа арка (средно голяма висока плоча, която е замазана с вар и не личи добре) е изсечен и запълнен с черна боя надпис, който гласи: „Майстор Стойчо Угорялков 1835 г.“. Той е бил главният ръководител на строежа на църквата.
Според едно предание султанският ферман гласял, че църквата трябвало да бъде вкопана дълбоко в земята и само 2,50 м да се извисява със скатовете на покрива над нея Майстор Стойчо я издигнал на своя глава с още около 2 метра. След завършването на строежа турците забелязали това и донесли на каймакамина в Търново. Бележитият строител-патриот щял да бъде изпратен на заточение в Анадола, заради престъпване на султанската повеля, но енергичната намеса на килифаревските старейшини, значителният подкуп, който те дали на каймакамина и на някои други негови помощници, както и намесата на влиятелни турци, приятелски настроени към местните първенци, спасили смелия майстор от тази участ.
Най-старите икони в църквата по него време, повечето малък формат, датират от 1836-1837г. По-големите са рисувани 3-4 години след издигането на църквата. На някои от тях са отбелязани имената на известните големи тревненски маистори-зографи Петър Кръстев Захариевич н Симеон Симеонов. Самият иконостас представлява чудесна резба от орехово дърво, която при един от ремонтите майсторите-бояджии боядисали в тъмнокафяв цвят. Само „Царските двери“ (централните олтарни врати) са позлатени. Иконостасната резба също е дело на майстори марангози от Тревненската школа. В женското отделение на църквата се пазели няколко много стари икони, една от които сигурно датира от XIV в. Навярно от времето на построяването на църквата е и великолепната сребърна чаша за причастие, на която са отбелязани имената на дарителите, без да е упомената годината на изработването. Там се съхраняваха още: голям стар сребърен кръст с изящна украса от тънки филиграмни нишки и релефни вложки от разноцветни камъни; великолепна петокупулна, изработена като малка църквица, дарохранилница (руска изработка), също така пренесен от Русия сребърен напрестолен кръст, с разглобяема поставка с форма на обратно поставен с устието надолу, потир и др.
Празникът на църквата и наред с този и на цялото село бил на 15 август стар стил (28 – нов. стил), когато се празнувало „Успението на Св. Богородица“, наречен още от хората „Голяма Богородица“.
