Тя е най-отличителният архитектурно-строителен паметник на културата. Намира се в центъра на града и е негов символ и емблема. Строена е през 1762- 64 г . И днес продължава да отмерва времето с медния си звън.
Часовниковата кула на Берковица се намира в центъра на града, в единия край на площад Йордан Радичков. Строена е в периода 1762г. – 1764г. Тя е една от най-старите часовникови кули в България с действащ часовников механизъм.
Кулата е висока 21.24 м. и се отличава с изчистени архитектурни линии. Квадратното тяло, високо 11,80 м., е иззидано от ломен камък от близкото село Гинци, които са споени с хоросанова спойка. За връзка и укрепване има 9 хоризонтални дървени пояса, а за осветяване на вътрешността са оставени по 4 тесни вертикални процепи (мазгали) на всяка една от стените. Тясна дървена стълба извежда до осмоъгълната втора част на кулата, направена от дървена конструкция и обшита с шинди.
Вътре са монтирани камбаната и часовников механизъм, който е ръчно изработен от бесарабски българи в Букурещ и е донесен през 1764 г. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре от тогавашните власти е била поставена метална емблема – полумесец и знаме. Върху нея на 04 декември 1877 г. руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция.
Часовниковата кула на Берковица е обявена за паметник на културата.