Часовниковата кула предствлява останка от периода, през който Османската империя е стопанисвала пристанището на Дунав.

Носи обществен часовник, и е най-високата конструкция в града по онова време и е разположена в геометрическия център на територията, днес се счита за рядкост.

Кулата се е намирала под османско владение за период от 30 години, но е била построена според плановете на европейски източници на стратезите от онова време. Не е турска архитектура, а такава, инспирирана от концепцията на френския тип архитектура, Построена е през 1771 година в различна от днешната форма, кулата е била част от системата за укрепление на града. Била е основният пункт за наблюдение на напредването на неприятелските войски, тъй като била най-високата конструкция в района.

Подобни кули е имало и в други градове в страни от Османската империя, както: България, Албания или, например днешна Сърбия. По-голямата част били разрушени чрез събаряне даже от жителите на градовете, веднага след войните за независимост, водени от съответните държави с Османската империя. Заради това, тя е рядкост в югоизточната част на Европа.

Реставрирана на няколко пъти по време на модерните войни, на които отстоява, кулата претърпява няколко трансформации до Първата световна война. Тогава, една голяма част от града е засегната от пожар, а заедно с него, горната част на кулата.

Часовникът е бил добавен към наблюдателната кула едва през XIX век, заедно с излизането й от османско владение. Оригиналният часовник е заменен с обновленията през 2005 година, като оригиналният се намира под попечителството на Общинския  исторически музей  “Теохари Антонеску” в Джурджу.

Конструкцията на кулата има една особеност, шестоъгълен план, конструкция, която обикаля около основата, в която с течение на времето са функционирали Кметството, Полицията и Пожарната. Последната употреба и всъщност сегашната, е тази, придобите през концесионирането на терена за локали и кафенета. Днес е построено такова нещо временно около кулата.

Въпреки това, тя е крива от създаването си, заради конструкционен дефект. Има наклон от няколко градуса, въпреки, че не е кулата от Пиза.

Този, който е ползвал Часовниковата кула наистина като отправна точка на модерното урбанистично систематизиране в Джурджу, автор на градския план, е австрийския инженер Морис ван От.

Часовниковата кула бива укрепена в края на  2005 година, работите завършват през 2007 година. По този повод, часовникът е заменен с нов, като оригиналният се намира в историческия музей Теохарие Антонеску в град Джурджу.

В наши дни  Кулата с часовник е символът на град Джурджу, като този паметник присъства и върху  герба на областта.