Чипровският манастир „Свети Иван Рилски“ е разположен в долината на река Чипровска Огоста, на около 5 километра североизточно от град Чипровци. До манастира се стига по отбивка по пътя между селата Белимел и Железна.
Според данните на Петър Богдан Бакшич в книгата си „Описание на България“ (1640), манастирът води нача­лото си още от годините на Първата българска държава. След покоряването на страната от турците той бил многократно разрушаван и опустошаван от поробителите и отново въздиган от родолюбивото българско население, всеки път на различно място. Най-напред Чип­ровският манастир бил разрушен през 1404 г. по време на въстанието на Константин фружин. През втората половина на XVII в. той се намирал в близост до с. Клисура, приблизително там, където се намира и сегашният манастир. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира, което било след потушаването на Чипровско въстание от 1688г. Тогава е унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони. Българското католическо население било принудено да се изсели и манастирът запустява.
Скоро след това – в края на XVII в. или в началото на XVIII в. той бил възстановен и скоро активизирал духовната си дейност. Негови пратеничества нееднократно посещавали Русия. При едно от посещенията си манастирското пратеничество получило в дар през 1800 г. от руския император Павел I (1796-1801) напрестолно евангелие с внушителни размери и богато украсена сребърна обкова.
Вилнеещите в областта банди на берковския Юсуф паша в 1806 г. отново разрушили и опустошили Чипровския манастир. Възстановен от българското население през 1818 г., само десет години по-късно – в 1828 г., той бил отново съсипан от турците.
Заради участието му в борбите на населението от Видинския край за освобождение от турско робство, обителта била още два пъти опустошавана от поробителите. През 1835 г. Чипровският манастир се превърнал в център на т. нар. Манчова буна. На 16 май същата година тук се събрали 3000 души въстаници. Сключеното в скоро време примирие с турската власт спасило манастира от ново разрушение. Две години по-късно, когато през 1837 г. под водителството на Върбан Попов (т. нар. Върбаново въстание), населението отново вдигнало въстание, манастирът пострадал значително. През 1876 г. по време на Априлското въстание той отново бил опожарен, тогава в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.
В годините на турското робство Чипровският манастир е бил важно духовно-религиозно и просветно средище за българите от този край. Тук отрано е съществувало килийно училище за подготовка на монаси учители и свещеници от областта.
В годините и дните на септемврийските събития 1923г. игумен на манастира е бил Йоасаф (светското му име е Иван Манев), който е застрелян на площада в Чипровци.
Понастоящем Чипровският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, триетажна кула-камбанария, жилищни и стопански сгради.
Манастирска черква „Свети Иван Рилски“ била построена през 1829 година. По архитектурно оформяне и по строителен план тя се отличава от повечето други черкви главно с двете си малки странични конхи (певници), които отвътре имат триъгълна форма. Вътрешното й пространство е разпределено на наос и олтарно помещение, разделени с иконостасна преграда. Западната й стена отвън е пластично разнообразена с две едностъпални ниши, в които са изписани образите на архангелите Михаил и Гавриил. Над каменния покрив на черквата се издига малък купол на осмостенен барабан. Вътрешните стени са гладко измазани с вар и не личи някога да са имали стенописна украса. Осем масивни пиластра, свързани помежду си с дъги, поддържат полуцилиндричния свод на черквата.
В североизточната част на манастирския двор се издига каменна кула. в която се съхраняват костите на героите от Чипровското въстание (1688).Паметна плоча до входа на костницата прославя имената на Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Манчо Пунин от село Бистрилица, Върбан Пенев от село Белимел, Панайот Хитов и Филип Тотю. Сегашните жилищни сгради на манастира са строени след Освобождението. В източната им част на втория етаж е изграден малък параклис – „Св. Атанасий.
От 2005г. е започнало изграждането на ново крило към комплекса, което ще се използва основно за безплатно настаняване на поклонници, а не като хотелска част към него.