Басараб е археологическо място и изключително важен пещерен комплекс за историята на християнството на територията на Румъния. Пещерният ансамбъл в Басараб приютява първата църква и първите килии на манастир, на територията на Румъния.
Комплексът, формиран от стаи и галерии, е изкопан във варовиков хълм в близост до кариерата за извличане на варовик.
Откриването на първото помещение на комплекса в Басараб е направено на 11 юни 1957, вследствие на работите по разширение на варовиковата кариера в близост. Разрушавайки се част от варовиковия бряг, е открита първо църквата Б1, намираща се на по-високо ниво от всички други, а след това и другите. Датата на основаване на селищата е определена на базата на надпис в църковния неф Б4, а именно лет 6500, тоест 992 година.
Църквите и галериите, изкопани във варовиковия хълм в Басараб-Мурфатлар, се намират на северозападния склон на хълм Тибиширул, на разстояние няколко десетки метра от канала Дунав-Черно море и в непосредствена близост до големия каменен вал. Работите по подготовката на условията за съхранение и на копаенето, организирани с цел други открития, завършват на 15 декември 1960.
През 1961, пещерен ансамбъл Басараб е даден на грижите на Археологическия институт, а след това, в последните пет месеца на годината, на грижите на Дирекцията за историческите паметници. През следващата година, 1962, се откриват още два б асейна на варовиковата кариера, върху чиито стени са открити кръстове.
Вследствие на археологическите разкопки е открита структура, съставена от стаи, галерии, гробове и жилища, хаотично разпределени съгласно басейните за извличане на варовик. Комплексът може да бъде разделен на три големи секции, според терена: помещенията, изкопани в стръмнината на варовиковия хълм, полуостровния масив и останалите.
Колективът по разкопките е съставен от Йон Барня и Вирджил Билчуреску, Петре Диакону, Адриан Радулеску и Раду Флореску. Взети са отпечатъци от надписите и рисунките, намерени до този момент, начертан е основният план и са направени топографски секции. Керамиката, домакинските уреди, различни предмети от издълбан варовик, но и даже цели части, откъснати от варовиковите стени, са пренесени в Регионален Музей Добруджа и Археологическия музей в Букурещ.
Чрез грижата на НВП Теодосий, това огнище на вярата се възражда на 4 ноември 2004, с храмово име Свети Теотим, епископ на Томис.