Имението Ману е построено в края на XIX век, и е част от имота на генерал Джордже Ману от Скриоащя. Имотът на генерал Джордже Ману  бил съставен от селата Мълдъйен, Скриоащя и Папа, и имал площ от 2.332 ха, от които 150 ха гора и 70 ха дива природа. Училището и кметството се дължат на Ману.

Георге Ману или Джордже Ману е роден на 26 юли 1833 година в Букурещ и умира на 16 май 1911 година, Букурещ. Той е румънски генерал и държавник, който е имал функцията на председател на Министерски съвет между 1889 и 1891 година.

Георге Ману е син на бившия каймаканин на Мунтения, Йоан Ману  на Ана, дъщеря на Великия Бан Александру Гика. На 14 години е записан в Училището за кадети в Потсдам, а след завършването, румънското правителство му позволява да остане с чин лейтенант в пруската армия, за да специализира. Следва през периода  1850-1853 година във Военното училище в Берлин, а между 1854-1856 в Специалното артилерийско училище, пак в Берлин.

През 1853, Ману става подпоручик, през 1858 лейтенант, капитан през 1859, майор през 1860, лейтенант-полковник през 1864, бригаден генерал през 1877, дивизионен генерал през 1906 година.

Бил е учител по артилерия във Военното офицерско училище в Букурещ през  1859-1860, после комендант на батарея на конна артилерия в първия артилерийски батальон в Цара Ромъняска през 1860 година.

Между 1860-1864, Ману е ръководител на батальон 2 в първия артилерийски  полк в Цара Ромъняска, след това ръководител на първия артилерийски полк в Цара Ромъняска през 1864-1869, министър на войната между 1859-1870, 1888-1889 и 1904-1907, ръководител на 4 пехотна дивизия през 1877, ръководител на артилерията на Оперативната армия между 1877-1878, генерален инспектор в артилерията през 1878 и между 1881-1883 и ръководител на  3 пехотна дивизия през 1881 година.

Извън военните функции, е имал и политически функции. Така, между 1874-1877, Георге Ману е бил кмет на град Букурещ, между 1888-1889 и 1892-1895 е бил вицепрезидент и президент на Събранието на депутатите, между 1889-1901 е президент на Министерски съвет и министър на вътрешните работи, през 1891 е министър на обществените работи, на търговията, земеделието и индустрията, между 1889-1900 е министър на финансите и през 1900 е министър на вътрешните работи.

Генерал Ману увеличава от 4 на 8 румънските артилерийски полкове, допринася за създаването на планинска артилерия и на териториална такава, подпомага армията с оръдия с калибър 75 мм и с калибър 87 мм, и двете модел 1880 година.

Член основател е на Румънското географско дружество, бидейки вицепрезидент и ,по-късно, президент на директорския комитет за период от тридесет и шест години. Дъщо така, се занимава с  реализирането на Големия географски речник на Румъния.

Но е президент и  на Събранието на депутатите, между 26 февруари 1892 и 24 октомври 1895. Чрез тази си функция допринася за приемането  на важни закони за модернизацията на Румъния: Закона за земеделския кредит (16 май 1892), Закона за началното образование (18 май 1892), Закон за телефонната употреба (11 юни 1892), Закон за откриването на паметниците и античните предмети (6 декември 1892), Закон за мирянското духовенство и на семинариите (10 юни 1893), Закон за максимума на таксите и комуналните вноски (16 юли 1893), Закон за създаването на Селска жандармерия (1 септемв 1ри893), Закон за мините (3 май 1895).