Аквавентура е един от най-големите обекти в Телеорман.

Достъпът в парка за приключения налага такса от 10 леи, а наемането на шезлонг, сумата от 2.5 леи. Започвайки с последната седмица на месец август достъпът е безплатен.

Предлаганите услуги в рамките на обекта визират и ресторант и организирането на тематични забави.

Дневното работно време на Аквавентура е  9:00 – 22:30 ч.

Има повече варианти относно произхода на името на община Рошиории де Веде от наши дни (познат в миналото най-вече като Рюснар, Руш или Руши де Веде).

Преди основаването на второто влахо-българско царство, крепостта Червен (Рошу) – разположена на огромна скала на река Черни Лом, на около 30 км южно от Джурджу, в днешна България – е бил  център на една от влашките „царства”, намиращи се във водовъртежа на много държавни преобразувания и миграции; в постоянен диспут, но неравностоен, с византийските императорства. Градът имал, към 1200 година, над десет хиляди жители, бидейки най-голямото селище между Дунав и Балкана. Името му произлиза от ръководителя на крепостта – Император Рошу (Червен на славянски). Той, за да предизвика Цариград, е носел червена мантия, червено – пурпурно – бидейки отличителният белег на силата на византийския император. След въстанието на Асеневци срещу имперците (1186), Иван Асен I (един от тримата влашки братя, ръководители на въстанието) се жени за Мария, дъщерята на последни император на Червен, а крепостта влиза в състава на новото царство. Името на Мария е предствено и като  Мория в някои славянски писания. Иван Асен и всички, които го следват на трона, в Търново, до края на влашко-българското господство, са носели не само чизми и туника с червен цвят, подобно на римските императори, но и червената мантия на бащата на Мария, императорът от Червен, както може да се види и от Евангелието на цар Иван Александър, зетя на Басараб I.

В едно апкрифно славянско писание, от XI век – Разказ за пророк Исайа – се казва, че тази известна крепост на траките е построена отново от импаратор Гега, наречен Отделян (този с отделна страна, в превод), а Синодиконът на Борил споменава за трима митрополити на Червен. От 1965 година, от когато се копае организирано в крепостта ан Червения император, започва да се оформя една изтинска забравена влашка столица: руините на две митрополии, на 15 църкви, на десетки палати, улици и незавършени укрепления.

Градът е разположеъкн върху основите на римски замък, който бил част от Limes Transalutanus (III в н.е.).