Дървената църква от Гожгърей е издигната на сегашното място през 1818 година и носи храмовото име „Благочестива Параскева”. Забележителна е заради издълбаната декорация на портала на входа, на средния пояс, на стълбовете на верандата и на гредите и на конзолите под вътрешните арки. От старите рисунки от XIX век е запазен декора на крака на олтара. Надписът в началото е запазен частично на стената между нартекса и нефа.
Паметникът е направен от дебели дъбови греди, издълбани с брадва, с четири лица, разположени хоризонтално, както е обичайно в народната архитектура, затворени по класическия селски начин с отвори „в лястовича опашка”. Също така, има широка веранда, отворена отпред, с дървени стълбове. Във времето, църквата търпи промени, които касаят външмите стени и оградата на верандата, които са измазани, като се избягва покритието със замазка на средния пояс във формата на „усукано въже”, което обгражда църквата отвън. Покривът, първоначално от речен чакъл и дървената кула са заменени с капаци с плочки, което засяга хармонията на паметника. Дървените елементи на конструкцията, които не са измазани, скоро са боядисани с маслена боя със син цвят, и засягат естетическия аспект на паметника.
Дървената църква се вписва в типа църкви с обикновен правоъгълен план и апсида на олтара, откачена от основното тяло. Спазва традицията на православните църкви: правоъгълен олтар, кораб (неф), правоъгълен, портал (нартекс). Кулата е е разположена на верандата. Покривът е направен над цялото тяло на църквата, уникален, с четири големи наклона, следвайки към изток контура на олтара. Архитектурният елемент, различен от тези на други църковни постройки, е арката на верандата, полуцилиндрична, с ос, разположена перпендикулярно на оста на дължината на църквата. Кулата-камбанария е разположена на входа в църковния двор, вратата за достъп е разположена под камбанарията, построена от тухли.
Село Гожгърей се споменава документално през 1499 година. Фактът, че църквата е на средата на гробището, не трябва да ни учудва, до VIII век е било основно правило гробището да се развива около църквата, най-вече на юг и на изток от него.