Югоизточно от Силистра по руслото на р. Суха, южно от с.Голеш, Силистренско започва колония от скални монашески обители. Тя включва 7 манастира при Хитово, Брестница, Балик, Онагур с множество църкви крипти, килии, параклиси, които се намират сред девствена природа и са съхранили своя оригинален интериор и екстериор от късната античност от ІV-VІ в.

Засега това са най-ранните скални манастири в българските земи. През епохата на Първото българско царство през ІХ-Х в. монашеският живот е възстановен. Успоредно с тях, в началото на Х в., южно от Дръстър по сухоречието на Канагьол, наричана в древността Дристра, възниква втора голяма колония монашески обители. Най-интересни са манастирите около гр. Алфатар, с. В. Левски, с. Цар Асен, с. Руйно и с. Върбино, Силистренско. Според един великолепно съхранен паметник от края на ІХ в. от Цар Асен, началото на монашеския живот се свързва с Манасий инок. Предполага се, че е той е един от учениците на св. Методий , съвременник и съратник на св. Наум, св. Климент и св. Константин Преславски. Скални манастири в Силистренско са напуснати при печенежките нашествия в средата на ХІ в., Обитателите им се изтеглят на юг и запад, където слагат началото на нови скални монашески колонии по р. Провадийска, р. Бели, Черни и Русенски Лом.