Има места, забравени от хората, сякаш се намират във времева пропаст,  минала отдавна, в която времето не знае накъде да хване, напред или назад.

Един от най-красноречивите примери на това, което означава съзидателната сила на човека: в един истински добруджански пущинак Църквата в Колелиа, която получава на 21 ноември 2006 година, благословията на  Негово Преосвещенсво Теодосий, Архиепископ на Томис. Заедно със синод от свещеници и дякони, Негово Преосвещенство отслужват Света Литургия в близост до руините на църквата в Колелиа, разположена на 1 км от населеното място Долен Ръмник (комуна Коджалак), към град Гръдина.

Между 1901 и 1934 година етническите немци издигат в село Колилиа, комуна Коджалак, област Констанца, една от най-красивите църкви в Добруджа. След заминаване на етническите немци, в края на втората световна война, светото място е взето от Румънската Православна Църква, а немската общност е обезщетена.

Село Колилиа, което те основават е модел за добро управление и  градско организиране. Гордостта на селото била най-вече внушителната евангелистка църква, построена в класически стил, характерен за това вероизповедание: централен кораб с единствена кула камбанария, без орнаменти, гипсова мазилка или скулптури.

Селото и църквата му преживяват  момента 1940, когато етническите немци се връщат в родната страна, а местната общност монополизира мястото. Селото, изгубено в необятността на добруджанската равнина и в по-голямата си част обезлюдено, намира края си през периода на селското систематизиране от 1968-69 година, когато старите конструкции са съборени, а земята дадена за обработване. Единствено църквата се възпротивила на безмилостното унищожаване. Необгрижвана, забравена, изоставена, сградата загубва последователно светите белези: дървото мухлясало, покривът паднал, откраднало се всичко, което можело да се използва в домакинството (врати, прозорци, пейки, камъни, паваж, ).

По време на комунизма, между 1967 и 1968 година, чрез така нареченото селско систематизиране, заедно със село Колилиа, църквата е изоставена. От лятото на 2006 година започват работи по възстановяване на църквата в Колелиа. „Колилиа“ идва от турски език, „куле“, и може да означава кула или  хълм.