През вековете, между всички съседи на Румъния, единствените, с които нашата държава не е имала никакъв конфликт със сърбите. Една народна мъдрост казва: „Румънците имат трима приятели: Дунав, Черно море и сърбите”.

Естествено, че между всички съседи са съществували по-малки или по-големи неразбирателства, но войни, сблъсъци с оръжие в ръка, никога.

Напротив, при голяма беда, двата народа не са се колебали да вдигнат оръжие, за да си помогнат един на друг. Още през 1389 г., в голямата битка на сърбите с османците при Косово поле, Мирчя чел Бътрън изпраща експедиционни войски на княз Лазар – но в крайна сметка сърбите са победени.

Половин век по-късно, по време на Първата световна война, сърбите, заедно със своите братя по език, хървати и словенци, дошли на помощ на румънците с подразделение от доброволци, които, в ожесточени битки, водени по добруджанските полета, дали тежки кръвни жертви.

Сръбските войници се борили заедно с румънците срещу българските нападения, в Пиетрен, както и в Базарджик или Топраисар.

В тези борби падат 18.868 души на военната дивизия, 238 офицери и 8.727 войници, мотив, заради който са уважени с военно-религиозна церемония.

В знак на почит към тяхната саможертва в Меджидия преди осем и половина десетилетия е издигнат впечатляващ паметник-крипта, пред който всяка година на 11 ноември, за Деня ня примирието във великата война от 1914-1918 г., тогава се провежда емоционална възпоменателна церемония.

Открит е тържествено на 7 септември 1926 г. от крал Фердинанд на събраната отново Румъния и крал Александър Карагеоргиевич, създателят (забележително съвпадение, същия ден на 1 декември 1918 г., когато в Алба Юлия е обявено Великото национално обединение на всички румънци) на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, станало после Кралство Югославия. Двамата монарси били сродени, първият е тъст на втория: четири години назад, през 1922 г., крал Александър Карагеоргиевич се жени  много шумно за княгиня Мария (Мъриоара), дъщеря на крал Фердинанд и кралица Мария.