Построена след 1904, Къща Бързънеску впечатлява и изпъква със стила си Арт Нуво, който съчетава неокласическата стрултура, някои барокови елементи и детайлите на Сешъна.
Art Nouveau (термин, произхождащ от френски език, означаващ Ново изкуство) е артистичен стил, изплзван изцяло във визуалните изкуства, дизайна и архитектурата от началото на 20 век, относително синхронен с повечето култури и с еврпоейските държави, но и в Северна Америка, където е приет най-вече в Съединените Американски Щати и Канада.
Неокласическият стил се характеризира основно със завръщане към гръко-римските форми. За артистите, не става въпрос да се върнат към буквална имитация на Античността или към опита на италианския Ренесанс, а да развият нови принципи, доста бързо трансформирани в строги правила: яснота на изложението, простота на структурата чрез подреденост, на симетрията, на пропорциите.
Входът е обикновен и изключително елегантен, благодарение на декоративните елементи във формата на розетка и на тези на видима тухла, намиращи се над стъпалата на входа. Всичко това е допълнено от фризове с кръгове от долната лява страна и на тази от видима тухла под корниза, до терасата с метална балюстрада, поддържана от четири масивни конзоли.
Конструкторът е Йон Бързънеску, но е обитавана от инженер Захариади, ръководител тогава на строежа на пристанище Констанца.
Строежът на пристанище Констанца започва на 16 октомври 1896. При първата кпока е положен, от крал Карол I, документ, който пази следното „изграждането на пристанище на бреговете на стария Понт Евксин, където от най-далечни времена търговията намира подслон, където толкова исторически паметници ни припомнят старото надмощие на нашите римски прадеди и където умира поетът Овидий.“
Работите по строежа започват по проекта на инженер И.Б. Кантакузино и са продължени с предложените модификации от други двама изключителни румънски инженери: Георге Дука и Ангел Салини. През 1899 година, ръководството на пристанищния строеж е дадено на Салини, конструкторът на моста в Чернавода, в екипа му е и ръководителят на скелето Захариаде. До 1909, когато е открито официално пристанище Констанца, е правено драгиране, издигната е дига по дължината, на входа, на южната и кейовете, построени са 6 басейна, резервоари за петрол и, не на последно място, силозите. Започвайки от тези придобивки, пристанище Констанца оперира през 1911 над 1,4 милиона тона стоки.
В периода между войните към пристанищната платформа се добавят нови инфраструктурни елементи, като сушилника за царевица, сградата на пристанищната администрация, борсата, плаващият док и др., а трафикът достига 6,2 милиона тона през 1937 година, цифра, която поставяла Констанца между първите европейски пристанища.