Водната кула в Мурфатлар е конструкция, предназначена специално за редистрибуцията на питейна вода за жителите на града, и е атракция за туристите. Кулата е построена в началото на XIX век.
Заради работи във варовиковата кариера на хълма Тибишир през 1957 година, са открити изсечени в скалите пещерни малки църкви, галерии с места за гробове, жилища, построени от варовикови блокове. Археолозите установяват, че е пещерен ансамбъл, антично човешко селище.
Това археологическо откритие удостоверява съществуването на Мурфатлар от преди 992 сл. Хр. Заради местоположението си, мястото е било по онова време на пътя на мигриращите народи. Сигурни данни от историята на мястото се появяват в документи след 1800 година, когато тук са се установили пастири и жителите на равнината, наследници на овчарите преди тях.
Името Мурфатлар идва от татарската дума Мурфат, тоест наследниците на Мурфат. Добруджанскто селище е населено след 1855 година от турски гарнизон, а след това от татарите, доведени от Крим, и има в началото джамия и няколко къщи. Името се запазва до 1921 година, когато, чрез законопроект, се сменят имената на повече населени места в Добруджа, а Мурфатлар става Басараб, до 1965 година, когато се връща старото име. Според един анекдот, самият Николае Чаушеску нарежда смяната на името, тъй като произнасянето на старото име му е създавло трудности. През 1975, е наименовано отново Басараб. През 2007 година, местната власт изискват връщане на името Мурфатлар.
Според преброяването на населението от 2011, населението на град Мурфатлар е 10.216 жители, по-малко в сравнение с преброяването от 2002, когато се регистрират 10.857 жители. По-голямата част от жителите са румънци (84,3%). Основните малцинства са татари (5,5%) и роми (2,49%). За 6,57% от населението, етническата принадлежност не е известна. От гледна точка на вероизповеданията, по голямата част от жителите са православни (83,32%), но има и малцинства от мюсюлмани (6,65%) и пентикостари (2,19%). За 6,59% от населението, не е известно вероизповеданието.
През 1930 година населеното място наброява 1.502 жители, от които 936 румънци, 268 турци, 96 татари, 59 германци, 44 цигани, 27 арменци, 24 гърци и др. От гледна точка на вероизповеданието, населението е съставено от 1.047 православни, 371 мохамедани, 47 лутерани, 19 армено-григорианци, 13 римокатолици и др. В селото са живяли и добруджански германци, с евангелистка религия.
