На 13 август 1913 година, бившият кмет консерватор на Констанца, Титус Кънънъу получава разрешително за строеж на имата си по булевард Елизабета. Сградата, замислена според проектите на архитект Виктор Г. Щефънеску, под влияние на европейския еклектизъм, представя и неорумънски елементи, а орнаментиката е  Art Nouveau.

Разполага с обемни елементи, изключително интересни и прости орнаменти, мрачни. Лявата странична част е изнесена в ризалит, с bowindow в полукръг с фриз, декориран с кестенови листа, в който се отваря прозорец и врата, рамкирана със счупена рамка .

В дясната част се намира малко loggie с две къси колони, масивни, с украсен капител с импост и два каменни съда. Етажът в дясната част на сградата включва балкон с врата и прозорец, голям каменен съд с релефен фриз и висок каменен комин, в готически стил, в продължението на фасадата, с подпори и  железни аплици във формата на цвят от лилия.

Десният ъгъл на сградата е закръглен, а страничната фасада представлява правоъгълни прозорци с решетки и полукръгли прозорци на етажа. Асиметричната композиция е специфичната за феодалните къщи.

Партерът е бил грандиозен и е имал три входа: еди главен, точно    отпред (днес той е блокиран и днес тук има  лоджия към улицата), един страничен, с достъп пак от бул. Елизабета и един заден, с достъп от улица Лунтрей. Главният вход е ползван само в случаи на протокол,  често се ползвал страничния вход, от където, чрез няколко стъпала се стигало до огромно антре, имащо на заден план грандиозна стълба, качваща се на етажа. От едната и от другата страна на това антре се намирали салон и бюро – към улицата, а отзад – кухнята + трапезарията , санитарен възел, стая за прислугата и вторична стълба с достъп до полуетажа или етажа. Етажът имал две големи спални към улицата, с обща баня между тях; от антрето с главната стълба се стигало до две други спални, а отзад имало фотографско ателие, с малка тъмна стаичка, още една баня, стая за прислугата и вторична стълба, от която можело да се стигне и до моста.

Комините на стаите и камините са също високи и влизат в композиция с покрива, цялата обемност придавала на сградата  високомерен вид.

Детайлите на тази сграда придават цялост в разнообразието от елементи по фасадите. Дърворезбата с правоъгълни форми замества с форми, завършващи в свод. Голямата височина на етажа позволява сводестата празнина на етажа, с достъп до терасата-балкон откъм улицата, да бъде вписан в мини-ниша, който завършва с пречупена арка. Каменният борд на сградата се качва по комините между плочките-везни на покрива, двете солидни колони на входния портик (днес превърнат в лоджия) поддържат балкона от централния вал. Композицията е допълнена от масивните съдове орнаменти, от заоблените ъгли, от залива в салона на партера, който свършва с полуовален балкон, който има декоративни фризове, имащи като мотив кестенови листа, придаваки романтичен вид на една къща с изключителна гледка към морето. През комунистическия период, сградата е национализирана, като тук първо функционира Националната Банка, детска градина, след това Китайското консулство. Ремонтирана след 1990 година, днес в сградата функцционира Ресторант Кралица Елизабет.