Serviciul AudioTravelGuide poate fi accesat GRATUIT, fara suprataxa, de pe orice telefon sunand la +40. Costul este cel al unui apel normal catre o retea fixa!
Sig Top
ROBG Audio Travel Guide App
Google Play Store
App Store

19000

INFO

Къщата на Юрдан Хаджипетков, ЕленаCod 2581


Къщата на Юрдан Хаджипетков, която е паметник с местно значение, се намира на улица „Иларион Макариополски” №2 и се различава от повечето еленски къщи с характерната си фасада. Тя е построена върху каменните основи на изгоряла по време на Освободителната война стара къща. Сградата е двуетажна. Стените на приземния етаж са тухлени. Цялата външна стена към улицата е от хубаво обработени и с правилна форма камъни. Приземието се състои от голям дюкян с два входа към улицата, три жилищни помещения, мазе и входен вестибюл, а горният етаж е жилищен. Разпределението на високите светли помещения носи белезите на представителност, характерна за самочувствието на по-заможните семейства.

В двора е запазена старата къща на Юрдан Хаджипетков (наследена от дядо му хаджи Тодор), в която е роден писателят Петко Юрданов Тодоров. Тя е едноетажна към двора, а към реката – двуетажна. Конструкцията ѝ е талпена, а стряхата е широка. Към реката външната стена не е измазана и се включва много добре в общия силует край реката, един от най-характерните в Елена. Между къщите е издигнат паметник на видния български писател.

В същата къща е родена е сестрата на Петко Юрданов Тодоров – Мина, известна от творчеството на Яворов.

Кратка биография на Юрдан Хаджипетков Тодоров
Роден е на 5 януари 1848 г. в Елена, в семейството на хаджи Петко Хаджитодоров и Цона Николова Момчилова. Баща му е потомък на един от най-старите еленски родове, чийто родоначалник е Топал Тодор, живял в края на ХVІІ в. И до днес е запазен „Душевният завет” на хаджи Тодор – внук на родоначалника Топал Тодор и дядо на Юрдан Хаджитодоров, който след като разделя имотите си сред своите наследници, с необикновена възрожденска щедрост дарява 5 000 гроша на еленското училище, на едната църква – 5 000 гроша, на другата – 2 000 гроша, на двата еленски манастира – по неколкостотин гроша.
Майката на Юрдан Тодоров – Цона, е сестра на видния възрожденски педагог и книжовник Иван Н. Момчилов – основател на прочутата Еленска даскалоливница. Тук учи при големите книжовници – еленчаните Иван Н. Момчилов, Никола Михайловски – баща на Стоян Михайловски, Юрдан Ненов – по-късно учител на Иван Вазов, Никифор Попконстантинов и др. След това любознателният юноша бива пратен в Робърт колеж в Цариград. Жаден за просвета и знания, с интерес към света, към всичко което става в ония години, Юрдан Тодоров изучава добре турски, руски, френски и английски езици. В Цариград се сблъсква с динамиката на един непознат за предосвобожденска Елена живот.
Юрдан Тодоров не завършва Робърт колеж, защото заболява белодробно. Прегледалият го лекар го посъветвал да напусне учението, да замине за родния си град, да си купи една пушка и да се занимава с ловджийство: да ходи из Еленския балкан, да бъде на чист въздух. Тодоров напуска с тъга големия град, но спасява здравето си.
През 1867 г. той се оженва за Роза Хаджихристова – една от дъщерите на еленския първенец хаджи Христо Хаджистоянов Михайловски – по-големия брат на Иларион Макариополски и на книжовника Никола Михайловски.
Младият Юрдан Тодоров привлича вниманието на османските управници в Търново, които в духа на султанската политика от средата на ХІХ в. и особено след Кримската война, полагат усилия за използването на заможни, авторитетни и образовани българи за включване в органите на управление на безвъзвратно разпадащата се османска държавна машина. Тези ходове, правени твърде хитро и с насочване към действително кадърни българи, предимно от средите на едрите български собственици, не са могли да прикрият прозрачността на намеренията на османската власт. От Елена биват назначени на високи постове тримата братя Юрданчо, Пенчо и Иван Хаджиниколови Бакалови и Никола Михайловски. Юрдан Тодоров е избран през 1876 г. за член на Търновския окръжен съд и като такъв е включен в състава на Извънредната комисия, съдила участниците в Априлското въстание от Търновския революционен окръг.
Съдийството е началото на неговата политическа дейност. Посрещнал с възторг Освобождението на България, Юрдан Тодоров бива избран – едва 30-годишен – за първи кмет на освободената Елена. Кметуването му обаче трае само една година – ВРУ го назначава за Русенски губернатор. На този пост той остава до премахването на губерниите със закона от 1880 г. за административното деление на Княжество България.
На следващата година Юрдан Тодоров е един от дванадесетте членове на новосъздадения Държавен съвет. Тук той членува с чичото на жена си Никола Михайловски.
Болестта и смъртта на баща му през септември 1884 г. ускоряват неговото решение да се прибере в Елена. И той прави това.
Макар и останал в Елена обаче, Юрдан Тодоров не прекратява своята обществена дейност. Повече от 40 години той е несменяем член на Еленската общинска управа, много години е член на ръководството на читалище „Напредък”, включително негов председател, в няколко мандата на Народното събрание е избиран за народен представител на Еленската избирателна колегия. Той се кандидатира или кандидатурата му е бивала издигана от населението на Еленския край само като независим; Тодоров не се е числял към никоя партия.
Един от най-богатите люде на Търновски окръг, той живее в своя дом, като полага изключителни грижи за четирите си деца: Петко – бъдещия писател, Христо – бъдещ професор по философия и социология, Никола и Мина, обезсмъртена в поезията на П. Яворов.
Когато днес човек се запознава по-детайлно с живота на Юрдан Тодоров, не може да не остане поразен от големия замах и високата дееспособност, с които действа като се почне от ежедневието на крупен земевладелец, мине се през банкерските операции, през постоянното поддържане в изискана форма на собствената си осведоменост и се стигне до дейността му като народен представител. Името на еленския първенец е винаги в отговорни делегации, комисии, натоварен е с немалко представителни задължения и пр.
Юрдан Тодоров умира през 1931 г. на 83-годишна възраст, преживял съпруга и две от децата си – Петко и Мина, починали далече от роден дом. Признателното еленско гражданство приютява праха му в двора на храма „Рождество на Пресвета Богородица”.



Did you spend the night/ are you planning to spend the night in the region?
If yes, how many nights do you intend to/have spend in the region?
Post ID
Post Name
Post URL


codelist


booked.net



3324665