Ансамбълът е построен през XIX век от болярина Полишор Брътъшяну. Конструкцията е направена от тухли, покривът е дървен с покритие от плочи. В рамките на имението е функционирала Земеделската асоциация Пояна Радомирещ.
Полишор Бътъшану (1857-1935) е румънски политик, член на Румънската Национална Партия, след това вицепрезидент на Национално-селската партия (1926). Издавал е консервативния вестник „La Roumanie” (1918-1919), появил се в Париж, в който известява международното обществено мнение за легитимността на извършването на държавното обединение на румънците.
Радомирещ е ново село, създадено от бегълците от болярските имоти от село Радомир от област Долж. Името на селото идва от името на славянски ръководител – Радомир – установил се тук, а хората около него, с времето се назовали “радомирещи“. Тъй като е равнинно село, населението се занимава най-вече със земеделие и с отглеждане на животни, занимания, които се откриват основно и днес , в ежедневните занимания на жителите на селото. Малка част от жителите се занимават със занаяти или с търговия. Селото има период на икономическо процъфтяване през XIX век, тъй като е разположен на средата на пътя между Каракал и Рошории де Веде.
Първото документално свидетелство за селото имаме от 1512-1513, 23 юли, когато владетелят Нягое Басараб подсилва манастир Кутлумуз в планината Атос своите села, с болярски граници.
Много по-сигурна като дата за документално свидетелство на село Радомирещ е 1606 година, 12 май, когато в Търговище, владетелят Раду Шербан – 1602-1611 (второ управление) подсилва пахарника Бадя стопанисване на селата: Стойкънещ, Кръчуней, Радомирещ и Кълинещ.
Село Радомирещ е централното село на комуна със същото име. От комуната част са още: Кръчуней, Олт, Пояна, Олт и Кълинещ.
Според преброяването на населението от 2011 година, населението на комуна Радомирещ е 3.402 жители, по-малко в сравнение с предходното преброяване от 2002, когато са регистрирани 4.129 жители. По-голямата част от жителите са румънци (94,47%). За 5,35% от населението, етническата принадлежност не е известна.
От гледна точка на вероизповеданията, по-голямата част от жителите са православни (94,44%). За 5,35% от населението, не е известна религиозната принадлежност.