Крепостта Калатис е основана, съгласно писмените исторически извори, в края на VI век a. Chr., от колонисти дорийци, дошли от Хераклея Понтика, по повелята на оракул, на мястото на гетско заселище, наречено Acervetis или Cerbatis. Археологическите извори поставят обаче основаването на крепостта през IV век a. Chr., тъй като най-старите археологически материали, открити от нас до настоящем са датирани в този период. В средата на IV век a. Chr. се построява от големи каменни блокове, стената на крепостта, която изглежда е имал площ от 80 ха. Също тогава се вдига и пристанището на крепостта Калатир. Към края на VI век p.Chr., крепостта запада, краят й е предвещан и от нападенията на миграционните народи. Калатис е окончателно унищожена от нападенията на аварите и славяните в началото на VII век.
Археологическият обект в Мангалия е част от крепостта Калатис и се простира на площ от 1.000 кв.м. В резултат на археологическите разкопки са открити и изследвани архитектурни елементи от римо-византийската епоха, принадлежащи на южния квартал на крепостта Калатис. Сред най-известните открития са: главната улица с ширина 6 м, с павета, ориентирана от изток – запад и имаща колекторен канал за източване и малка термална постройка, съставена от две помещения със стени в opus mixtum.
С изследванията предприети в периода 1990 – 1992 г. в 7-те секции е могло да се констатира съществуването на две различни конструкции, разположени на север от улица Oituz и на сграда на юг от тази улица. Двете сгради, имащи еднаква ориентираност като улицата, са разделени от коридор за достъп, уличка, чиято ширина варира между 0,85 м и 1 м. Стените са с дебелини, вариращи между 0,55 и 0,80 м и са изградени от полуоформени варовикови блокове, свързани с жълта пръст.
Датирането на целия комплекс на базата на открития материал: фрагментарна керамика (skyphoi, кантароси, фиали, купи) и дръжки на амфора с печат за произход (Cos, Синоп, Тасос), може да се насочи към IV-II век пр.н.е.
По настоящем, руините на крепостта се намират в рамките на хотел „Президент”, бидейки запазени поддържани в първоначалното състояние.
