Григоре Антипа (р.27 ноември 1867 г., Ботошан – ум. 9 март 1944 г. ,Букурещ) е румънски естествоизпитател, биолог, ,дарвинист, зоолог, ихтиолог, еколог, океанолог и университетски професор.
Това е ученът, който реновира изцяло и установява през 1906 година Национални музей за естествена история, който сега носи неговото име, на сегашното му място в Букурещ.
Той се посвещава на изучаването на Дунав и Черно море, участвйки през 1893 година в експедиция около това море, експедиция, организирана от крайбрежните държави и която продължила девет месеца. По този повод предприема първите изследвания по морска биология. Най-значителните резултати са постигнати в областта на хидробиологията, като се счита за предшественик, в тази област, както в румънската наука, така и в световната.
Антипа основава през 1932 година Биоокеанографския институт в Констанца, с двата резервата и изследователски станции, тази в Аджиджа и тази на нос Калиакра.
Григоре Антипа стартира, с помощта на кралете Карол I и Фердинанд, план за рационално използване на рибарниците в ливадите и в делтата на Дунав, и в лиманите (по крейбрежието). Съгласно екологичните принципи на Хекел, този план удвоява за десет години производството на риба и черен хайвер, без да разрушава околната среда и най-вече местата за размножаване на рибите. Кооперативният риболов подобрява положението на рибарите, така че системата Антипа, много напредничава за своето време, е взета от комунистическата система през 1947 година и развита до 1965 година. Но в последствие е заменена с систематизирането на дренажите, на язовирите и на канализациите. Екологичната политика за оптимизиране на природните явления, наименувана от Григоре Антипа геономия е заместена с такава, която им противоречи, която логично довежда до усилване на теченията по каналите, до еутрофикация на зоните в застой, и до сгромолясване на производството на риба ( частично компенсирана днес от писчикултурата).
Бил е директор на Националния музей по естествена история (1892 – 1944). Принципите и музеологичните му нововъведения, относно организацията на този музей, начинът на изложение, подредбата и обяснението на колекциите, събуждат интереса на чуждестранните специалисти, които му поискват да напише матриал, касаещ организирането на музеите по естествена история, който е публикуван през 1934 година, и носи заглавието Principes et moyens pour la réorganisation des musées d’histoire naturelle. Започвайки от преорганизирането на букурещкия музей, през 1907 година се появяват, за първи път, биологични диорами, които представляват нов етап в еволюцията и организирането на музеите по естествена история. Благодарение на изключителните резултати, много европейски и американски музеи търсят помощта на румънския учен за организиране на техните музейни колекции. Григоре Антипа е бил член на Румънската академия и на много академии в чужбина. Основава румънската школа по хидробиология и ихтиология. Препоръчва като началник секция океанолога и биолог Михай К. Бъческу.
Бюстът на Григоре Антипа е направен през 1958 година от скулпторката Милица Петрашку (румънски художник, скулптор и портретист, участничка в артистичното румънско авангардно движение , в периода между войните, най-вече в по-умереното групиране около списание “Съвременник““, майстор в портретното изкуство, считана за най-надарената жена-скулптор в Румъния през XX век).
