Кооперативните идеи влизат в Румъния, през Запада, през първата половина на ХIХ век.

През 1845 година, Костаке Бълческу, икономист и политик, по-големият брат на Николае Бълческу, публикува брошурата „Проект за къща за спестяване и заемане“, първият известен опит в страната да се създаде спестовна и кредитна къща. Първите кредитни съюзи се появяват през втората половина на деветнадесети век, с приемането на германските системи Райфайзен и Шулце-Делицш.

Кооперативното движение започва в градовете под формата на спестовни къщи, на частни асоциации, кооперативни кредити. Сред първите появили се кредитни съюзи, заедно и с градските такива, са тези, създадени в селата, като кредитни кооперации на селските райони или селски банки. В селските райони, идеята за модерна кооперация е въведена от Йон Йонеску де ла Брад (1818 – 1891 година), икономист, статистик, агроном и политик. През 1851 година е създадена първата народна банка в Ардял, в землището на Бистрица.

„Побратимяването“ е създадено в Браила на 27 октомври 1855 година, а в Букурещ – на 24 август 1854 година, е основана „Къща за помощи и превенция на хуманитарните работници“. Отново в Букурещ, на 1 октомври 1870 година П.С. Аурелиан, с подкрепата на 20 учители, основава Дружеството по икономика и кредит „Икономика“.

Из организаторите на кооперативното движение особено се откроява Спиру Харет, учен, социолог, възпитател, математик и политик, считан за основател на народните кооперативни банки, както и Йон Гика, през началния период.

През 1891-1902 година, появата на множество кредитни кооперации, наречени още „селски народни банки“, бележи кооперативното движение в Румъния.

Но не всички румънци са били съгласни със засилването на кооперацията. Един от организаторите, които са платили с живота си, е бил учителя Томас Рушка от Въдъстрица, Олт, тогавашния окръг Романаци.

Томас Рущка е намушкан смъртоносно в нощта на Бъдни вечер през 1909 година, когато той се завръща у дома от седалището на народна банка „Братство“, която е бил основал през 1904 година.