Ваканционното селище е популярно място сред туристите, които прекарват отпуската си в курорт Мамая. Разположен в южната част на курорта, мястото е идеално за хора, търсещи развлечение и веселие.
Първоначално, мястото е замислено като комплекс от ресторанти, който да обедини кулинарната специфика на румънските провинции. Така, в този момент, по-голямата част от локалите, подредени във Ваканционното селище, носят имена като Каса Праховяна, Каса Вълчяна, Каса Доброджана, Каса Арджешана.
С течение на времето, покрай тези локации са отворени много ресторанти, търговски галерии и магазини за сувенири, отдалечавайки се така от първоначалната цел. Ваканционното селище става поливалентно място ,изпълнено с цвят, в което туристите могат да се разхождат, могат да пазаруват или могат да ядат различни ястия.
По принцип, главната атракция във Ваканционното селище е известният Луна Парк, парк за забавления, пълен с цветни светлини и игри. На разположение са влакчета и въртележки за малките, но и инсталации за възрастни (центрофуга, roller-coaster, чукове, и др.). Също така, голямо колело предлага изумителна панорама над курорта Мамая и над град Констанца.
Констанца е основана след гръцката колонизация на басейна на Черно море (на гръцки Понтос Евксинос) от заселници от Милет през VII-V пр. Хр., с името Томис. Това име вероятно е производно от гръцката дума томи, означаваща разрез, цепнатина. Според легендата, Язон и аргонавтите идват тук след като са изпратени в Кавказ да откраднат „Златното руно”. Преследвани от флотата на царя на Колхида, Ает „Ястребът”, разкъсал на парчета неговия син, Абсиртос, до тогава държан като войник на борда, за да задължи царя да потърси и събере останките за погребалната церемония, давайки по този начин на аргонавтите необходимото време, за да избягат през Босфора. Но археолозите смятат за по-правдоподобно, че разрезът (по линията на брега) да е обозначавал по-скоро античното пристанище, днес потопено, пред Казиното. Друг възможен произход на името е Томирис, царица на масагетите, гетско племе, което живеело между Черно море и Каспийско море (Херодот).
Милетите намерили по тези места гетско селище, новият град стигал на нивото на полис едва през IV-III пр. Хр. Пристанището, използвано от гърците, за търговия с жителите на тези региони (даки, скити и келти) позволява развитието на урбанистичен център. Томис става част от Римската империя през 46 година, като е преименуван на Константиана. Публий Овидий Назон, римският поет, е заточен тук през 8–17 н.е. и прекарва в Константиана последните осем години от живота си.
Градът устоява през смутните времена през вековете III и IV, белязани от много готски инвазии, също скитски и хунски, като става седалище на провинция Мала Скития (на латински Scithia Minor, гръцки Mikrá Skithía). След разделянето на Римската империя, Констанца, заедно с цяла Мала Скития, се връща към Източната Римска империя и остава част от тази държава до VII век, когато е загубена заради миграциите на славяните и прабългарите
