Построена е между 969 – 976 г., по време на управлението на византийския император Йоан Цимисхий, бидейки здрава конструкция, единствената крепост на Византийската империя в Европа, която отстояла на времето.
През 976 г., след смъртта на император Йоан Цимисхий, византийското господство в южна Добруджа е отстранено насилствено от българите, но се връща около 1000 г., доказателствата за живот вътре в крепостта са очевидни
Вичина, издигната веднага след 971 г., първоначално заема площ от 5-6 ха и вероятно е имала формата на трапец.
Историците засвидетелстват, че във времето е имала ролята на митническа и защитна крепост, с изключително значение по време на византийското господство в Добруджа. Крепостта Вичина е била седалище на имперската флота и военен гарнизон.
Устойчивостта на крепостните стени се дължала на специалната техника, използвана при строителството, наречена дървена подконструкция, използвана благодарение на позиционирането на крепостта върху алувиална земя.
Стените са вдигнати от фасонирани каменни блокове, като портата на северната страна ясни византийски влияния.
В резултат на археологически изследвания започнали през 1956 г., са открити няколко изключително важни комплекси. По източната страна има кей с диги, места за акостиране и др., с ширина 24 м, бидейки ограден от две правоъгълни кули; порта широка 4 м; сграда с абсида.
В годините, византийката крепост преминава през процъфтяващ икономически период, особено между XIII – XIV век, но през 1421 – 1422 г. дейността му е спряна, като причините не са променени и днес.
Понастоящем се виждат още 10-15% от крепостта, а през 50-те години е видима около 25%. Водата я засяга все повече и повече, чрез работите, осъществявани когато по Дунав се е усилвал ерозивният процес. Решения за включването на древната крепост в туристическа обиколка, съществуват, но, за съжаление то би струвало огромно финансово усилие.
Пъкуюл луй Соаре, дунавският остров, на който се намира крепостта Вичина, едни от най-важните туристически обекти в крайбрежната зона, е разположен на 9 км по течението от Остров. Пъкуюл луй Соаре означава история, носталгия, плаж и пустиня, бидейки перфектен за онези, които търсят тишината.
Достъпът по острова е възможен само с помощта на местните, които имат лодки, а къмпингуването е забранено.