Според наличните данни се е считало, че град Джурджу е издигнат през XIV век от генуезците на един от главните бродове на Долен Дунав. Твърдението е базирано на предположението, че името е произходно на Сан Джорджо , покровител на Генуа (A. T. Лауриан,Истриана…, стр. 67; Б. П. Хашдеу, Сан Джорджо и Калафато, в „Колоната на Траян“, I ,номер. 57, 1870; Н. Бълческу, История на румънците под управлението на Михай Вода Витязул, в „Трудове“, том. II, Букурещ, 1953 г., стр. 122; К. Болиак, Memoires pour servir a l’histoire de la Roumanie (Provinces Danubiennes), Париж, 1856, стр. 23.). По-късно се е стигнало до мнението, че твърдението е неоснователно, а Н. A. Константинеску (Н. A. Константинеску, Град Джурджу – произход и минало, откъс от AAR, серия II, том XXXVIII « Паметта на изторическата секция », Букурещ, 1916 г.) предлага произхода на името от „основател на селото с името Жури, Джиурдже или Джурджу“ (пак там, стр.486 и следващите).
Според историците, първото сигурно споменаване на град Джурджу е в документа Кодекс Латинус Парисинус от началото на XV век, когато то се появява под формата на Зорио, означаващо ‘пусто място’. Това подсказва на специалистите, че градът е бил разрушен по време на османската инвазия от 1394 година срещу Мирча чел Бътрън .
През 1420 година е победен от Османската Империя, която притежавала по този начин контрола на трафика по Дунав.
Чрез съществуването на града на Мирча чел Бътрън, укрепеният град на Дунав е бил много пъти нападан заради стратегическата важност на Дунав, Джурджу бидейки предмостие по пътя към столицата на държавата. Михай Витязу успява, чрез голямата победа при Джурджу, от 1595 година, да запази за няколко години града, но само след две години, турците се връщат, подновяват и уголемяват града, така че, след още две години от неговото повторно завладяване, през 1599 година, са могли да поберат тук приблизително десет хиляди човека в сравнение с триста, колкото е бил капацитета му в средата на XV век.
Михня III-ти е последният румънски войвода, който опитва да завладее града през септември 1659 година, но след един месец обсада, научава за поражението на съюзниците си и се оттегля във вътрешността на станата. Градът на Мирча чел Бътрън запазва значението си близо четиристотин години откакто е построен, така че, по време на руско-османските битки, (1768-1774) има ролята на защитен бастион.
Градът е покорен от руснаците, но чрез споразумение е върнат на турците, които го укрепяват, а в града оставят муниции.
Във всички руско-австрийски-османски войни, градът е бил обсаждан. Джурджу е върнат на Цара Ромъняска през 1829 година, но турците, преди да се оттеглят, разрушават напълно стените и укрепленията.
