Град Капидава е разположен на десния бряг, скалист, на Дунав, на половината разстояние между Чернавода (античния Аксиополис) и Хършова (античния Карсиум). Лагерът е издигнат по времето на император Траян в рамките на мерките за укрепление на римските граници; конструкцията е възложена на отрядите от легионите XI Клавдия и V Македонски. В лагера са били разквартирувани, последователно, различни военни единици; до III век сл.Хр. са били тук две войски, доведени от германските земи, след това, през вековете IV – VI античните извори потвърждават за конна единица (кавалерия), или единиците equites scutarii и vexillatio Capidavensium.
Гетският топоним – Капидава, означаващ „града от завоя” – подсказва за предримско населяване; а позицията на мястото било изключително благоприятно за целта, заради която било избрано – тази за наблюдение на възможно по-щирока зона – по поречието на Дунав, нагоре и надолу; над реката, и, в изключителни ситуации (атаки по суша), към вътрешността.
Градът предлага на посетителите импозантна обиколна стена, дебела над 2,5 м, със запазени височини между 2 и 6 метра, съставен от единадесет завеси (прострнаствата между кулите) и осем кули. На североизточната страна, видима откъм шосето, могат да бъдат видяни, между кулите по ъглите и четириъгълната от центъра на стената, две междинни кули във форма на подкова, запазени на много малка височина; това се дължи на изоставянето им по време на възстановяването на обекта през втория късен римски етап.
В кула номер 1, намиращ се на североизточната страна е направена малка врата – потерна– със заоблено отваряне, затваряща се се със солидна врата, заключваща се отвътре с масивна дъска. Във вътрешността кулата има две масивни купчини, които поддържали един етаж (същата е ситуацията и в четириъгълната кула от североизточната страна). С тази потерна могло да се излиза бързо към пристанищното съоръжение, намиращо се в основата на града, на брега на Дунав.
В северния ъгъл на града се намира единствената сграда за изповядване на християнството, открит до сега в Капидава. Църквата датира от VI век, а чрез планиметрическите й характеристики се явява конструкция, вдъхновена директно от религиозната архитектура от сиро-палестинското пространство. Църквата, имаща размери 18,20 x 8,40 м, имала единствен кораб и полукръгла апсида; в централната зона на апсидата, под паважа на олтара, е открита крипта с малки размери, която възпроизвежда плана на църквата и която със сигурност подслонявала кутия с мощи на мъченик.
Археологическите открития са много разнообразни и ни разкриват заниманията на жителите на този град. Надписите ни показват имената и вярванията на някои от тях; научаваме за съществуването на ферми в околностите и дейностите, които развивали техните стопани; научаваме за почитта, правена от живите към изчезналите – които били или войници, синове/дъщери, съпрузи/съпруги. Дешифрираме на кои богове са се кланяли и са правили жертвоприношения. Като гранична точка, като център, намиращ се на стратегическо място на един от главните пътища на империята, градът, с широка селска територия, която включвала не само многобройни ферми, но и множество махали (паги) и села (вичи), Капидава е познала през вековете впечатляващи ръстове и спадове; разрушителни атаки и възстановявания; подхващането отново на живота с радости и тъги. Всичко е в земята. Всичко трябва да се разгадае, внимателно, за да не се разруши повече, и да сведе до знанието на наследниците. Всеки глинен съд има своята история; трябва да я видим, или да я чуем.
