Замъкът „Плеша” в Обършия де Къмп, е построен през 1892 г. от болярина Георге Плеша, в стила на замъците по долината на Лоара.

Легендата на мястото разказва, че бащата на болярина Георге Плеша, кожухар на селото по време на Османската империя, предлагал квартира на турския представител, който идвал да събира дължимото в областта. Една нощ, бащата на бъдещия боляр, виждайки ярките чували с жълтици, замислил лоши неща на турчина. Когато той хванал пътя към Истанбул, кожухарът, заедно с няколко приятели, го проследил, а една нощ го убили и му откраднали торбите с жълтиците. Скоро, кожухарят купил 500 хектара земя в Обършия де Къмп и к Четатя-Долж. Един от двамата му синове, Георге Плеша, спечелвайки внушително богатство от баща си,, решил да учи и да живее във Франция. Тук завършва право и също тук изживял единственат си любовна история. Георге Плеша обещал богатството на французойката, с която е щял да се омъжва един голям замък „голяма и специален“, покрит със златни монети. През 1882 г., Замъкът „Плеша” бил готов да приеме влюбените.

Всички съставни части на сградата са изградени в Италия и изпратени от кораби до пристанище Груя, откъдето местните селяни ги довеждат до Обършия де Къмп с колички при така наречената „неприятна работа“, като тук строителите само ги съединявали. Интериорният декор бил изработен от множество художници истински експерти от целия свят, нещо подобно се намира днес само по долината на Лоара във Франция. Мраморните колони, стълбите от издълбано дърво, камината и венецианските огледала придавали на замъка истински френски въздух. Картините, дрънкулките и величествената библиотека се говори, че са уникални. Уникална в тогавашна Румъния била и топлоцентралата на дърва, която осигурявала топлина за помещенията чрез тръби и масивни радиатори, които може да видите и днес. През замъка не липсвал и фонтана. Сградата била предвидена и с мраморни тераси на всички четири страни. Само че французойката отказала да се омъжи за болярина Плеша, а покривът не бил направен от златни монети. Владетелят починал на 90 години във Франция неженен. Без наследници, замъкът останал ничий.

През 1948 г., Замъкът „Плеша” преминал в управлението на SMT, тук били офисите всички секции в южната част на окръга. Не можейки да се справя с разходите по поддръжката на сградата, SMT се отказва от това седалище през 1971 г., замъкът остава „на грижите на кметството“. Изчезването на интериорни елементи започва обаче след 1972 г. По това време там са били настанени работници и войници, които били доведени да работят по нивите. Изчезнали дрънкулки, венециански огледала, интериорни части и дори библиотеката.

В момента сградата е дадена на концессия за 49 години на инвеститор, който следва да я възстанови.