Джамията е построена през 1525 г. от дъщерята на султан Селим II (1566-1575), която е била съпруга на Соколлу Мехмед Паша, визирът на баща й. Джамията е заобиколена от мюсюлманско гробище, също ценно със своето съществуване, както в културно, така и в духовно отношение, в което има стари гробове над 300 години. При изграждането на джамията е използван камък, взет от стените на крепостта Калатис. Ритуалният кладенец, разположен в двора на джамията, е построен с камък от стар римски гроб. След 1989 г. джамията е преустроена с помощта на Община Мангалия. През комунизма джамията е нападната от плевели, а гробището не е оградено с никаква ограда. Няколко години след Революцията, турските гробове, стари над 300 години, както и самата джамия, са обновени, а дворът е ограден с висока ограда. Турско-татарската общност в Мангалия наброява, понастоящем, повече от 3.000 вярващи мюсюлмани. Сред тях възрастните са тези, които идват всеки ден на ритуални молитви. Ислямската молитва се практикува ежедневно, пет пъти, а викането на имама се чува в целия град: Аллах Акбар! – Аллах е велик!

Мюсюлманските жени нямат право да присъстват на молитвите в джамията, само при някои празници (напр. при празнуване раждането на пророка Мохамед, или деня, в който коранът започва да се разкрива). Дори и в петъчни дни, мюсюлманските празници, те нямат право да участват в службите. Когато дойдат в джамията те стоят винаги към входа, зад мъжете. Сега джамията може да бъде посещавана от туристи и граждани на града, а ходжа Халил Исмет от Есмахан Султан им представя историята на мястото на поклонение. През 2008 г. се провеждат ремонтни дейности в основите на джамията. Покривът е смъкнат, за да бъде сменен с нов. Вътре е поправена мазилката, а минарето, което било много наклонено, е върнато в първоначалното му състояние. Ремонтиран е и кладенеца в двора, който е бил спрян през 1959 г., а водата ще се използва отново за ритуала измиване на мъртвите.