Добруджанска къща – Алфатар е построена през 1893 г. и е туристически обект от 1984 г. Етнографската експозиция показва традиционна уредба на добруджанско жилище в периода от края на XIX до средата на XX век. Могат да се видят също така автентичен добруджански фолклор и обичаи.

Къщата е едноетажна постройка с ниско приземие и етаж, с покрито пространство отпред пруст и издаден напред кьошк. Има четири помещения: къща със соска помещение-огнище, соба -помещение за посрещане на гости и за спане, одая и горняк. Зад одаята, с вход откъм двора, е дамът за добитъка, долепен до него е пишникът (пещник) – лятната кухня.

Стаите са подредени с традиционни за селището тъкани, вълнени черги, автентични кърпи и везани възглавници.
В помещението с огнище е подредена цялата покъщнина на тогавашната домакиня: паници, сахани, тигани, тасове, нощва, пакода за хляба, гърнета,тави, менци за вода.
В “горняк”-а покрай стените направо на пода са наредени делви, оцетарници, гърнета за мас и динен мед, качета за сирене. По стените са забити дървени куки, на които са окачени мъжки и женски дрехи, торби, прежди.

В пишника се изнася животът на семейството през летните дни. Тук се пече хлябът. С приготвеният хляб се храни семейството.
В одаята е показан интериор от 30-те- 40-те години на XX век. Това е време, когато в селското жилище навлизат елементи от градския интериор: кревати и масички със струговани детайли, скринове, грамофони, тоалетки с красиви огледала, столове с високи и извити облегала, дребни, но изящни предмети за украса, оригинални тъкани и плетива.

В дама е разгърната експозиция на лозаро-винарството с характерни оръдия и сечива за обработка на земята, съдове за прибиране на гроздето и съхранение на виното.