През 1682 година, владетелят Шербан Кантакузино издига внушителен кръст от камък, точно на мястото, на което е спечелена битката.
По вътрешните страни на кръста може да се наблюдава битката, водена от войводата.
Заедно с течение на времето, в близост до паметника се зародило село, което сега се казва, Круча де пиатра (Каменен кръст), част от обшина Кълугърен, област Джурджу.
През 1862 година, за защита, паметникът е вграден в параклис, който разполага със странични прозорци и покрив от оловен лист.
Паметникът от Кълугърен припомня за битката от 13-23 август 1595 година.
Влашката войска, водена от владетеля на Цара Ромъняска Михай Витязул, подсилена с няколко жители на Ардял, изпратени от Сигизмунд Батори, опитала да спре османската армия , водена от Симан Паша, чиято цел била трансформирането на Цара Ромъняска в пашалък.
Операцията на Михай не успява и е последвана от окупирането на Букурещ от турците и от тактическото оттегляне на Михай в планината. След това, подсилен с по-силна армия, Михай ще отдалечи османците побеждавайки го окончателно в битката при Джурджу в средата на месец октомври 1595 година.
Съотношението на силите било изцяло благоприятно за османската армия. Николае Бълческу, цитирайки съвременни източници, посочва: „В действителност, армията му [Синан] беше, както знаем, от 180 хиляди войници,, повече от десет пъти по-голяма от тази на Михай Водъ, който, с всичката помощ, която получи от Молдова и Ардял, едва стигаше 16 хиляди души и 12 оръдия”.
În ceea ce privește efectivele oștirii creștine, se poate aprecia că Mihai Viteazul a avut sub comanda sa cel mult 10.000 de militari și un parc de artilerie compus din 12 tunuri mari de câmp.
Официалната хроника говори за 8.000 мунтени (власи) и 2.000 унгарци. Това съотношение на силите чисто неблагоприятно за съюзниците обяснява направения от войводата избор за терена на юг от Кълугърен, който бил горист, мочурлив, пресичан от река Няжлов, в който придвижването на атакуващите е могло да се осъществи по един единствен път, със задължителна точка на преминаване по тесния мост над реката.
В това пространство, численото превъзходство на турците не могло да бъде експлоатирано, конфигурацията на терена налагала атака на вълни, без да бъде възможно широко разгръщане по фланговете.
7.000 османци загиват на бойното поле, а техните оръдия и едно зелено знаме на пророка попадат в ръцете на румънците.
Чрез постигнатата при Кълугърен победа, Михай успява да постигне главните цели: предизвиква важни загуби на врага, деморализира го и забавя напредването на турците, печели нужното време за концентриране на антиосманските сили.