През 1865 година, жителите искат от управителя на Добруджа новото населено място да се казва Меджидия, в знак на признателност на техния защитник, Абдул Меджид.

След Войната за независимост (1877-1878 ), Добруджа е върната на родината-майка, Румъния, а Търг Меджидия се възражда и започва да се реорганизира. През декември 1878 е избран Комунален съвет и е съставена канцеларията на Кметството. Една година по-късно, тук се регистрират 300 къщи с 1500 жители. 1882 година е белязана с учредяването на комуналната болница и на първата аптека в града. Нарастването на населението става постепенно, така през 1884 година са регистрирани 2449 жители, а през 1903 в 879 къщи живеят 2858 души.

През 1886 се издига смесено начално училище за бедните деца от града. Това е третото училище, което се учредява в Меджидия, училище за момчета и едно за момичета, са били построени през 1879 година.

Интересът към Меджидия изглежда, че обзема и  авторите на научно-фантастична литература. Жул Верн публикува през 1883 новелата Вироглавият Керабан, в която героите на книгата достигат до Добруджа и се спират в Меджидия.

През 1893 започва строежът на комуналния дворец, представителна сграда за града, която с течение на времето претърпява различни ремонти и модификации.

Един от важните кметове на Меджидия е  И. Н. Роман, с чието име се свързват много от събитията, които бележат края на този век. Като признание, което хората дават на тази личност, през 1936 се създава читалище, което носи неговото име и се намира в къщата на Ибрахим Темо .

През 1901 година, град Меджидия има 36 улици, няколко павирани или с чакъл, 7 малки хотела и 10 хана. Била най-развитото населено място в областта.

Културната дейност на град Меджидия е добре поддържана от една страна от търговци, индустриалци, земеделци, които инвестирали в духовни събития, като построяването на обществени библиотеки, но и от старна на кметството, което имало в годишния бюджет като специално предназначение, фондове за просперитета на артистичното и културно движение. През август 1936, в Меджидия се появява първото списание, наименовано Добруджанско слово.

През 1940 година, стараната влиза във война, безброй били войниците, които тръгват от Меджидия да се бият на фронта. До избухването на войната, Меджидия била несъмнено града с най-заможните хора, и без да е правена статистика, от общоя брой на жителите, поне половината притежавли големи площи земи, монопол над търговията и индустрията. След завършването на войната, комунистическия валяк започва с отнемането на земите. На 27 февруари 1965 година, е открит санитарния комплекс, съставен от болница и модерна поликлиника. През 1970 година градът разполага с обществена баня с капацитет на обслужване 40 места, хотел с 52 места и 60 телефонни абонати.

1989 – годината, която променя курса на историята. В Меджидия, както и в цялата страна, хората реагират спонтанно и опитват да възстановят влизането в нормалността. В този период, хората опитват да възстановят образа на едно разрушено наследство, да си възстановят правата, да участват доброволно с предложения и действия за материалното и духовно възстановяване на града.

1994 година донася на Меджидия голямо постижение, превръщането на града в община.