Първите археологически изследвания са проведени в Крепостта Адамклиси-Трофея на Траян от Григопе Точилеску през 1891-1909 г., за да може щафетата да бъде поета от великия археолог и историк Василе Първан, с начало 1911 г.. Крепосттта в Адамклиси (разположена в югозападната част на селото, на около 600 м от него и на 1500 м от триумфалния паметник) е построена от император Траян за семействата на ветераните, които са участвали в дакийските войни (и се счита за най-голямото римско гражданско заселище на територията на Добруджа). Вече, преди 170 г., можем да говорим за съществуването тук на процъфтяващ градски център, издигнат от император Марк Аврелий до ранга на municipium. В началото на IV век p.Chr. крепостта е възстановена от император Константин Велики, след унищоженията, предизвикани от готите. Последен период на разцвет е регистриран с начало края на V век и до втората половина на VI век, когато крепостта става и важен религиозен център. След близо шест века населяване, в началото на VII век, нашествията на славяни и авари слагат край на живота по тези места (крепостта губи градския си характер, предавайки силни селски черти), всичко е покрито от мълчание до половината на XIX век, когато зоната, и основно, останките от триумфалния паметник привлича вниманието на чуждестранните пътници.
Стената на ограденото място е познала няколко фази на строителство, а именно преди Константин от края на III век p.Chr. и една при Константин, която следва неправилната форма на платото. Крепостта е имала четири порти, разположени в посоките на света (източните, северните и южните порти). Те свързват имперския път, който прекосявал римска Добруджа от север на юг. Via principalis, ориентирана на изток-запад (с дължина 300 м и ширина 14 м), била павирана с големи каменни плочи. Пътното платно било 7 м, като и от двете му страни имало портици за движение на пешеходците (широки 3,50 м). В централната част на улицата имало колекторен канал (за изтичане на дъждовни води), построен от тухли и хоросан и подсилен с монолитни каменни греди. Във вътрешността му се пази и глинен провод, осигуряващ транспорта на питейна вода.
Платото е заобиколено от всички други страни от по-малко или повече наклони, които са естествена защита. Ограденото място е на площ около 10 ха.
Доказателство за религиозната роля, играна като епископски център в Добруджа, е множеството базилики построени в крепостта, пет, раззположени във вътрешността, други две базилики са построени отвън (гробищни). Последните са издигнати върху платото в северната част на крепостта, не далеч от западната порта. Във вътрешността на крепостта петте открити практикуващи базилики са: „Мраморната” базилика, Базиликата цистерна, Базилика forensis, Базиликата с трансепт и Базилика А или обикновена.