Крепостта Кранея се намира близо до село Кранево. Разположена е на хълм с плоска повърхност, отвсякъде ограден със скали. Крепостта има форма на триъгълник и е най-недостъпна от изток, защото там хълма е изключително стръмен и почти отвесен от терасата до морето.
Късноантична и средновековна крепост „Кранея“ се намира на 1.4 км. южно по права линия от центъра на село Кранево. Разположена е на почти самостоятелен хълм с плоска повърхност, който е висок 252 м. и има тясна връзка в най- южната си част с останалото планинско възвишение. Хълма отвсякъде е обграден с отвесни скали в най- високата си част, като трасето на крепостната стена върви по ръба им. Крепостта е най- недостъпна от изток, където хълма е много стръмен, почти отвесен от терасата до морето.
Крепостта има форма на триъгълник. Източната стена е дълга около 860 m без крепостни кули към нея, поради непристъпността на терена. Югозападната стена е дълга около 460 m и е имала 17 кули без ъгловите. Северозападната е дълга около 630 m и е имала 18 кули без ъгловите. Или крепостта е разполагала с 37-40 кули общо. Стената е била изградена от добре обработени варовикови квадри за лице и запълнена с ломени камъни, споени с хоросан. Имали са широчина от 3 m. В момента от стените личат много малко останки над повърхността.
На терена не са извършвани археологически разкопки, затова няма подробна информация с каква форма са били кулите. Имала е две порти. Едната е била в южния ъгъл на крепостта и от нея е водел път до Кастрици. Другата е била на северозападната стена, от която път е слизал в долината до подградието на крепостта. Северната частна крепостта, била преградена със стена, дълга 128 м. Така се е получила втора, по- малка крепост, пак с триъгълна форма, оградена с част от северозападната (188 м.) и част от източната (140 м.) на голямата крепост. В североизточното подножие на хълма, на територията на Международния пионерски лагер през 1976 г., са разкрити остатъци от крепостна стена, която е широка 2.6 м. и лицето и е изградено от големи каменни квадри.
Отделно по- рано през 1951 г., е открита западната крепостна стена явно на същата крепост, заедно с югозападната кръгла кула. Установено е, че кулата през 5-6 век е използвана за работилница, в която е изработвана керамична матрица за лампи. Следователно не е използвана през ранновизантийския период. На това място е имало и средновековни сгради, но няма информация през средновековието да е имало крепост. От горепосоченото може да се направи извода, че на хълма южно от с. Кранево, римляните са построили добре укрепен град с укрепено подградие до морето без пристанище. Поради липса на удобно пристанище се предполага, че това не е гръцки полис. Градът е охранявал долината на река Батовска в най- източната и част, като тук е минавала границата на римските провинции Скития и Втора Мизия. През ранновизантийския период, укреплението до морето явно е било разрушено и по- късно никога не е възстановено. По времето на Първата българска държава в територията на с. Кранево е издигнат граничен вал, пазещ брега от десант. През 13-14 век укреплението на хълма е имало градски статут с неукрепено подградие.
