Базиликата с храмово име „Свети Антон от Падуа” е построена през 1938 година, по време на папството на Негово Светейшество Папа Пий XI (1922-1939), в дните на Крал Карол II на Румъния (1930-1940), бидейки Пастор на Ромъно-католическата Архиепископия на Букурещ Архиепископ-Митрополит Александру Теодор Чисар (1925-1949), чрез труда на Негово Високо Благочестие Отец Еманоил Крайс, викарий на Констанца (1935-1951), подпомаган от Църковния комитет, по плана на архитект Романо де Симон (1900-1981), с щедрия принос на енориашите, доброжелатели от всякаква религия, както и на някои институции и предприятия от Констанца и от други населени места на Добруджа.
СТИЛ: римски ( XIII век), специфичен за църквите от Северна Италия, от тухла (екстериор и интериор), с покрив от турски плочки, в началото, сега от керемиди.
РАЗМЕРИ: дължина – 25 м; ширина – 14 м; височина – 16 м; кампанила (кулата), височина- 32 м; църковната апсида, вътре – 7 м; розаса (розетка), диаметър- 5 м.
БАЗИЛИКАТА има три совалки; с емпори по страничните кораби,на кручиерата се издига купола- шестоъгълен отвън, с кръгла вътрешност, имащ диаметър от 7 м.
Важни исторически моменти:
1939 – правят се олтарите, прозорците, паважа и др.
1940 – на фона на световната криза, провокирана от войната и заради направените дългове, проектът не може да се финализира изцяло.
1944, 1 септември – съветските войски окупират квартал „Овидиу”; започвайки от 20 септември достъпът на католиците в Базиликата „Свети Антон” е забранен; в следващите години църквата ще бъде осквернена, по-голямата част от свещените обекти бидейки разрушени или изчезнали безследно.
1947, след 7 октомври – католиците влизат отново в притежание на църквата, след одобрението, дадено от Бюрото за Реквизиции на Кметство Констанца и известието на командира на съветските войски.
1950-1951 – със скромни държавни фондове, постигнати с голяма трудност, почти при приключване на бюджетната година,Свещеник Еманоил Крайс прави няколко спешни ремонта.
1951 ноем. 25–1955 май 29 – Базиликата отново е изоставена. Малкият брой на останалите след репатрирането на етническите немци енориаши, отказа на държавата да даде необходимите за ремонт помощи, бедността на населението и репресиите на комунистическия режим, намиращ се в апогея си, правят невъзможно продължението на ремонтите.
1955 май 29-август 14 – основното почистване на светото място и спешните ремонти, направени предимно чрез доброволна помощ, чрез грижата на Свещеник Викарий Емил Хаусотер. На 15 август се празнува отново в Базиликата, след прекъсване от почти 11 години.
1984–1985 – прави се олтара, от мрамор (във формата на лодка), windfang-а (църковния вход) и презвитерианската ламперия, по време на паството на Свещениците Гончу Йосиф, подпомаган от Свещеник Петришор Аурел, енорийски викарий.
